Бойко Борисов и Еманюел Макрон имат малко общо. Различни поколения, различен житейски път, пък и България не е точно Франция. Но има едно нещо, което ги свързва, и това е отношението към Русия.
Френският президент разбуни духовете с изказването си, че НАТО е в кома, но в същото интервю пред британското издание Economist заяви гръмко: “Русия не е наш враг”. Българският му колега едва ли би казал нещо подобно за Атлантическия пакт, но със сигурност е съгласен с втората теза.
Българската външна политика открай време се основава на лавиране между Запада (към който формално принадлежим) и Москва. Рестартираме АЕЦ “Белене” и работим неуморимо по реализацията на газопровода “Турски поток”, който обслужва в голяма степен интересите на “Газпром”. Същевременно инвестираме във връзките със САЩ – договорът за покупка на изтребителите Ф-16, срещата Борисов-Тръмп, перспективата за сътрудничеството в енергийната сфера. В очите на официална София Русия обаче си остава преди всичко партньор.
В очите на официална София Русия си остава преди всичко партньор
Едно от знаковите посещения за 2019 г. беше това на премиера Дмитрий Медведев през март – навръх националния празник/годишнината от Сан-Стефанския договор. Няма две мнения, че Борисов би се зарадвал на визита и на Путин. По същия начин, както и Макрон отчете като успех срещата на т. нар. Нормандска четворка в Елисейския дворец – първият официален контакт на живо между руския президент и неговия колега от Украйна Владимир Зеленски.
Сближаването с Москва рядко успява
Опитите за сближение с Русия обаче рядко се увенчават с успех. Рано или късно добрите намерения се сблъскват с реалността. Москва има дълъг списък с искания: отпадане на западните санкции, де факто признаване на анексията на Крим, широка автономия на сепаратистките региони в Донбас и реинтегриране в Украйна при условия, продиктувани от Кремъл, изтеглянето на натовските контингенти от Балтийските страни и Полша, намаляване на военноморското присъствие на Пакта в Черно море, зелена светлина за руските енергийни проекти от типа на “Северен поток 2” или “Турски поток”, дори и в ущърб на европейските правила и интереси.
Какво обаче предлага Путин в замяна на това? Не е особено ясно.
Макрон споделя разбирането, че Москва може да бъде съюзник в борбата с тероризма и радикалния ислямизъм. Това може би е основа за сътрудничество. Но руската оферта (ако въобще има такава) си остава абстрактна – за разлика от конкретните искания, които предявава Кремъл. Това е и една от причините защо сделката Европа-Русия е труднопостижима.
Путин не е склонен и на големи отстъпки в Украйна. Срещата на Нормандската четворка беше успешна предимно в символичен аспект –разговорите продължават, Зеленски и Путин имаха възможност да поговорят. Бойните действия в Източна Украйна продължават, макар и с нисък интензитет, Минските споразумения скоро няма да бъдат приложени, санкциите остават, а Макрон засега си остава единствено с амбициите си.
Дребният шрифт на сделката за "Турски поток"
Усилията на Борисов да намери път към Кремъл също удрят на камък. На 4 декември Путин обвини България, че бавела продължението на “Турски поток” (Балкански поток) на своя територия. Той дори заплаши, че руската страна може да избере друго трасе - вероятно имайки предвид Гърция и Северна Македония. Путин отправи критиките към София след среща с Александър Вучич в Сочи, на която сръбският президент се похвали, че участъкът на газопровода от българската до унгарската граница е почти готов.
С изявлението си Путин на практика напомни на Борисов кой определя правилата. Докато българският премиер се опитва да “продаде” газопровода във Вашингтон и Брюксел, за да бъде и вълкът сит, и агнето цяло, Москва показва готовност да играе твърдо.
С изявлението си Путин на практика напомни на Борисов кой определя правилата
Алтернативното трасе едва ли е осъществимо и България няма да бъде “заобиколена”. Но дребният шрифт на сделката ще е под диктовката на Кремъл. Руската страна не се е ангажирала с гаранции какви обеми природен газ ще се пренасят по Балкански поток и съответно какви ще са приходите и печалбата на “Булгартрансгаз”.
Путин настоява за по-бърза реализация, понеже новият газопровод дава на “Газпром” допълнителен коз в текущите преговори с Украйна за бъдещето на транзита през нейна територия. Руският интерес е да има достъп до максимален брой маршрути до основните клиенти в Европа. България получи напомняне за това.
Нека допуснем за момент, че Русия е необходим партньор, а не смъртоносна заплаха или заклет враг. Нека предположим, че Путин се стреми да договори сделка със Запада. Но нека тогава и да запитаме: какви ще са условията по сделката и чии интереси ще защитават те, кой ще плати цената и кой ще инкасира печалбата?
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
