Случвало ли ви се е да си купите нещо модерно и престижно, преди да помислите дали ще го ползвате наистина? Може да е уред, приложение, книга, абонамент за фитнес... Нещо, което после периодично ви минава пред погледа, предизвиквайки за няколко мига един-единствен въпрос: „това защо го купих“?
Навършват се 20 години, откакто ние, българите, си "купихме" нещо подобно. Тогава решихме, че година преди да приключи задължителното образование на учениците, ние искаме да мерим тяхното можене да мислят.
Защо решихме така? Защото държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, клуб на богати и свободни държави с високотехнологични икономики, които се вълнуват от бъдещето на икономиката и към които искаме да принадлежим) измислиха ПИЗА – сложен „термометър“, който мери доколко общото училищно образование помага на децата да изградят умения да мислят критично. Тоест, да мислят, като използват информация от всякакви източници за света в който живеят, за да открият причинно-следствени връзки и да предложат решения на задачи, заедно с аргументи за тях.
ОИСР предложи на държави не-членки, които имат сериозни намерения да търсят връзките между образователните си политики и бъдещето на икономиките си, и разполагат със съответния капацитет да ползват сложен „термометър“ като ПИЗА – да го ползват наравно с държавите-членки. Ние се възползвахме. Дотук нищо лошо. Лошото е, че 20 по-късно при представянето на шестите поредни резултати от меренето, слушаме цяла седмица коментари от отговорни за образователната ни политика наши представители, които ни казват, че нямаме и най-малка идея „ние защо го купихме този термометър за функционална грамотност ПИЗА?“.
Ето тук само най-ярките примери накратко:
Поколенческото заклеймяване: „47% от българските деветокласници са функционално неграмотни / удариха дъното“
20 години този резултат се върти около тази стойност. И нито един „експерт“ не си направи труда да отбележи, че възрастните български граждани се отличават със същия, че и по-висок процент и да направи поне едно, та ако ще и най-простото изследване на проблема, като например подложи представителна извадка от възрастните граждани на тестовете на ПИЗА за 15 годишни.
Децата растат около значими за тях възрастни и учат от тях. Досега няма известен случай функционално неграмотен възрастен да е научил дете на функционална грамотност. Затова резултатът от меренето ще стои дълго време същият.
Професионалното заклеймяване: „Българските учители в мнозинството си използват методи на преподаване, ориентирани към знания, а не към компететности... ние инвестираме в тях, но резултатите от нашите инвестиции ще са налице след 6-9 години, такъв е цикълът“
Това твърдение удобно е забравило, че декларациите за „компететностен подход“ в Закона за училищното образование, са в тежък и непримирим конфликт с учебните планове и програми (определени с наредби), а учителите изпълняват... наредбите.
Общо не повече от 50 измежду 2400 училища имат търпението и енергията да кандидатстват пред МОН, за да получат скромната 10 процентова „свобода“ да пренаредят учебните си програми по различен начин – по-мотивиращ за учениците им.
Така нареченият „компететностен подход“ или грижата на учителя „какви умения ще развиваме днес с учениците с тези теми?“ искат много повече от 10 процента отчетна и мониторирана от МОН „свобода“ и много повече сътрудничество между учителите от един екип, отколкото сегашната строга нормативна самота на учителя позволяват. Който не вярва, да огледа отблизо най-добрите ни училища и ще забележи, че всичките им „предимства“ са в това, което го няма в нормативната база. Но което е измислено, осигурено съдържателно и времево от педагогическия екип – по негова си училищна политика.
Лъжата след всеки резултат на ПИЗА: „Ще направим промени в политиката“
В последните 20 години правихме точно 2 основни „образователни реформи“ – 2000-2011 и 2015, продължаваща и до днес. Вижте графиката по-долу и сами ще се уверите, че нашите „реформи“ от гледна точка на функционалната грамотност представляват ясни спадове, докато са в ход, и връщане към същото състояние, когато приключат. По-просто доказателство от това, че реформите ни нямат за цел решаване на проблема с функционалната грамотност, трудно може да се измисли.
Източник: Капитал
Лъжата: „Ще сменим тестовете от НВО с подобни на ПИЗА и учениците ще се представят по-добре“
Тази теза е особено обидна за функционално грамотните български граждани, защото нашите тестове от НВО са предназначени за конкуретен подбор и индивидуално класиране при прием, а тестовете на ПИЗА мерят по колко ученици от кохорта преминават 6-те степени на функционална грамотност – т.е. няма начин да класирате децата за прием по резултатите от тест като ПИЗА.
Димката: „Опростяването / разтоварването Е решението на проблема с функционалната грамотност“
Тезата е стара (от 2000 г. още) и служи да прикрие пълната непрозрачност, безотговорност и липса на принципи при определянето на общия минимум на учебното съдържание и рамките на учебния план от страна на МОН. Особено ясно това се видя при публичните съобщения тази седмица, въпреки че действащият ЗПУО определи в твърди текстове изискване за 3 пъти повече „учебно време за упражнения“ (т. е. именно за развиване на умения за прилагане на наученото). Всеки от бившите и настоящи държавни експерти в образованието, размахващи тезата за „опростяване / разтоварване“ първо дължи на нас, гражданите, отговор на въпроса – за какво отива времето за упражнения на децата от 2015 до днес и ако такова пак няма в изисквания от новия закон обем, защо го няма?
И две думи за финал: хубаво е да имаш добър уред за мерене на функционална грамотност, но ако не можеш да осигуриш екип от функционално грамотни хора да го използва компететно, ползата от него ще си остане нула. Като досега.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
