През уикенда управляващите предложиха промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с които да създадат фигура на "независим прокурор", който да може да разследва главния прокурор. Идеята е той да има 7-годишен мандат и да се избира с две трети от гласовете в Прокурорската колегия на ВСС. Въпросният обвинител ще оглавява отдел Инспекторат" във Върховната касационна прокуратура, но се твърди, че въпреки това ще е независим в работата си от главния прокурор.
Предложението на премиера Бойко Борисов и правосъдния министър Данаил Кирилов бе в отговор на становището на Венецианската комисия от петък, с което бе отхвърлен проектът за общ механизъм за отстраняване и разследване на "тримата големи" в съдебната власт. Европейските експерти предложиха 5 конкретни мерки за въвеждане на възможност за разследване на главния прокурор и ограничаване на влиянието му във ВСС. Управляващите обаче възприеха само едина от тях.
"Cитyaциятa e дocтa зaплeтeнa. Ha мeн, ĸaтo юpиcт, ми e интepecнo ĸaĸ тoчнo тoзи мexaнизъм зa ĸoнтpoл въpxy глaвния пpoĸypop щe ĸopecпoндиpa c тeĸcтa нa Koнcтитyциятa, ĸoйтo ĸaзвa изpичнo, чe глaвният пpoĸypop ocъщecтвявa мeтoдичecĸo pъĸoвoдcтвo и ĸoнтpoл въpxy цялaтa cиcтeмa нa пpoĸypaтypaтa. Πpeди дa ce зaдвижи тoзи мexaнизъм, би билo yдaчнo Koнcтитyциoнният cъд (КС) дa ce пpoизнece c тълĸyвaтeлнo peшeниe, ĸaĸтo e cтaвaлo пo дpyги въпpocи", коментира идеята на управляващите директорът на "Прозрачност без граници" Калин Славов пред БНР.
Подобно мнение изрази пред бТВ и бившият конституционен съдия Благовест Пунев, според който тези действия на правителството "имат в голяма степен имитативен характер пред европейските институции".
"Главният прокурор може да дава указания на всички прокурори"
"Прокуратурата е силно централизирана. Главният прокурор може да дава указания на всички прокурори. Той контролира и следователите. Главният прокурор е недосегаем, овластен и безконтролен", коментира той, отбелязвайки, че в предложението на Борисов и Кирилов не е отразена препоръката на Венецианската комисия членове на ВСС, които не са свързани с прокуратурата, също да могат да предлагат разследване на главния прокурор.
По думите на Пунев "избирането на новия независим прокурор от Прокурорската колегия на ВСС няма значение", тъй като тя доминирана именно от ръководителя на държавното обвинение.
Директорът на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова обвърза приемането на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор с конституционна реформа, засягаща функциите и мястото на прокуратурата. Според нея само чрез промени в основния закон България може да отговори на очакванията на европейските си партньори, за да бъде прекратен и мониторингът на ЕК над страната ни.
Бившият съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Здравка Калайджиева припомни пред "Капитал", че наред със становището на Венецианската комисия, Комитетът на министрите също излезе с резолюция по повод недосегаемостта на главния прокурор в България
"Този орган поиска от властите незабавно да изготвят нови законодателни предложения, като изрично отбелязва, че ако се налага, трябва да се направят конституционни изменения, за да се гарантира такова независимо разследване", поясни Калайджиева.
"Ако изборът на този прокурор остане измежду работещите в прокуратурата прокурори, това няма как да реши проблема"
"Това, което Венецианската комисия е казала и присъства в мотивите на ЕСПЧ, е изискването този, който разследва сигнал за извършено престъпление от главния прокурор, да бъде независим. Затова беше намерено и първоначалното нарушение – поради йерархичния характер на българската прокуратура. За нито един от служителите в прокуратурата не може да се приеме, че е независим. Ако изборът на този прокурор остане измежду работещите в прокуратурата прокурори, това няма как да реши проблема", коментира пред БНР действащият български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев.
Известният правозащитен адвокат Михаил Екимджиев пък определи предложението на управляващите като "долнопробна и нескопосана имитация на реформа в съдебната система". "Категорично невярно е, че с нея са изпълнени указанията на Венецианската комисия и резолюцията на Комитета на министрите за създаване на независим орган, който да разследва главния прокурор", завви юристът..
Той се аргументира с факта, че според идеята на управляващите в избора на новия "независим прокурор" ще участват "самият главен прокурор и още петима души, избрани съответно от всички прокурори и следователи в страната, които са служебно, дисциплинарно и процесуално подчинени на главния прокурор".
"Това означава, че и новият прокурор ще бъде под методическото ръководство на главния, т.е. няма да е независим от него"
"Освен, че драматично се бие с препоръките на Венецианската комисия за независимост на разследващия орган, предлагания от Борисов законопроект е откровено противоконституционен. Според чл. 126, ал. 1 от Конституцията, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, а проектът предлага да се създаде нова структура в прокуратурата, която няма аналог в структурата на съдилищата. Съгласно ал. 2 на същия чл. 126 от Конституцията, главният прокурор осъществява методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Това означава, че и новият прокурор ще бъде под методическото ръководство на главния, т.е. няма да е независим от него", добави Екимджиев.
Според него истинската идея на управялващите е предложението им да бъде обявено за противоконституционно от КС и "неговата неизбежна отмяна да бъде използвана като повод за бламиране на препоръките на Венецианската комисия и резолюцията на Комитета на министрите".
Адвокат Даниела Доковска застъпи подобна теза, посочвайки пред "Капитал", че предлаганите промени в НПК очевидно противоречат на Конституцията. "Освен това по новосъздадения ред ще се разследват само умишлените престъпления от общ характер, а ако главният прокурор причини смърт по непредпазливост, разследването ще се развива под негово ръководство", допълния тя.
"Аз не знам в нашата история да е имало проблем с главния прокурор, а се смениха много"
На различно мнение се оказа бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, който постави под съмнение изобщо неодходимостта от приемане на препоръките на Венецианската комисия. "Има известна логика, но на свой ред се питам – този независим прокурор, него кой ще го надзирава? Такива въпроси могат да се задават", каза той. Герджиков дори допълни пред Нова телевизия: "Аз не знам в нашата история да е имало проблем с главния прокурор, а се смениха много".
В този смисъл звучат и разсъжденията на декана на Юридическия факултет в Софийския университет и бивш образователен министър Даниел Вълчев, който запита риторично: "Ако действително някой от главния прокурори дотук е извършил някакво тежко престъпление, какво пречи, след като им изтече мандатът, срещу тях да има наказателно преследване? Нищо не пречи."
"Ние ще го решим вероятно по някакъв начин този въпрос, защото в едно демократично общество не бива да има нито един човек по отношение на когото да няма възможност за правене на разследване. Това е така, но истината е че каквото и решение да има, дори и идеалното решение, което да удовлетовори всички възможни институции – тук, навън, общественото мнение и т.н., това няма да повлияе значително на общия дебат и на общото състояние на съдебната система, в това число и на прокуратурата", добави Вълчев пред бТВ.
По думите му основният проблем с прокуратурата в България не е недосегаемостта на главния прокурор, а фактът, че тя е получила като наследство от тоталитарния режим повече правомощия от тези институции в останалите европейски демократични общества.
"Големият въпрос у нас е че заедно с централизирания характер (в устройството на прокуратурата), за който ние често говорим, съществува една много сериозна асиметрия в отношенията между прокуратурата и обвиняемия", заяви Вълчев. Той имаше предвид големите щети, които обвинителят може да нанесе на обвиняемия, ако се окаже злонамерен или некомпетентен, включително "това може да се отрази практически на бизнес кариерата, на професионалната кариера и на здравето му".
