Американският сенатор Кевин Крамър от Републиканската партия блокира резолюцията, с която САЩ официално признават арменския геноцид. В края на октомври резолюцията бе гласувана в Камарата на представителите, а за да бъде официално приета, тя трябва да получи одобрение и от Сената.
„Не мисля, че има дори един член на Сената, който да няма сериозни притеснения за поведението на Турция. В правилния момент може и да приемем закона“, каза Крамър. Според него е много важно да се вземе предвид възможността южната ни съседка да бъде „разгневена“ от подобно решение.
Така вече за трети път от средата на ноември сенатор на републиканците спира законодателната инициатива. От партията на президента Доналд Тръмп контролират горната камара на Конгреса на САЩ, а демократите имат превес в долната.
Пред "Асошиейтед прес" членове на администрацията в Белия дом са коментирали, че президентът не иска приемането на подобен закон в момент, в който се обсъждат деликатни въпроси като действията на Турция в Сирия и закупуването на руските отбранителни системи С-400 от страна на Анкара.
Според друг от американските сенатори, подкрепящи резолюцията – Тед Круз, Турция е важен съюзник на САЩ в НАТО, но това не променя задължението на американците да казват истината на съюзниците си.
„Няма причина от администрацията да се противопоставят на приемането на резолюцията. Резултатът от това означава да се отрече признаването на този смразяващ момент от историята“, каза Круз.
Конвенцията за предотвратяване и наказване на геноцида е приета едва десетилетия по-късно, през 1948 г. и тя не може да има ретроактивно действие. Решението за това дали да се признае или не наличието на геноцид спрямо арменците днес е само политическо и може да бъде взимано само от националните държави поотделно.
31 държави в света официално признават за геноцид действията на Османската империя.
През 2015 г. след дълги дебати и скандали българският парламент призна случая за „масово изтребление“. Според устава на Международния наказателен съд „изтребление“ е елемент от престъпленията срещу човечеството.
По време и веднага след приключването на Първата световна война Османската държава избива или депортира над 1 млн. арменци, живеещи на територията ѝ. Турските власти признават, че арменците са били жертви на масови убийства, но твърдят, че те са резултат от хаоса, настъпил по време на войната и не са били плод на целенасочени действия.
Геноцидът се дефинира като действия, извършени с цел да бъде унищожена изцяло или отчасти национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
