Без нито един въпрос за броя на осъдените за корупция представители на високите етажи на властта в България през последните 7 години. Така премина изслушването на главния прокурор с изтичащ мандат Сотир Цацаров пред парламентарната комисия за борба с корупцията по процедурата за избор на нов председател на антикорупционната комисия (КПКОНПИ).
Негов конкурент за поста е депутатът от "Воля" Симеон Найденов, но интересът към него очаквано бе по-слаб и той отговори на по-малко въпроси в Народното събрание във вторник.
Вместо да коментира пред депутатите защо в рамките на неговия мандат като главен прокурор държавното обвинение така и не успя да постигне ефективна присъда за корупция или други длъжностни злоупотреби срещу висш представител на властта, Цацаров се концентрира върху административни въпроси в КПКОНПИ.
"Първостепенна задача"
Като "първостепенна задача" той определи издаването на нови указания за попълване на имуществените декларации, за да се намалят объркванията сред държавните служители, подлежащи на проверка от антикорупционната комисия. Планира и промени в електронната форма на декларациите.
Освен това, Цацаров анонсира, че ще създаде нови правила за проверяване на сигнали за корупция с уточнението, че на сайта на КПКОНПИ ще бъде публикуван и образец на сигнал с възможност той да бъде попълнен и подаден онлайн. Какъв ще бъде прогнозният ефект в работата на комисията, не стана ясно. Друга негова идея е "ежемесечен преглед на всички проверки за корупция по върховете на властта".
Цацаров планира и редуциране на общата администрация в КПКОНПИ, тъй като според неговия анализ в момента само 7% от състава ѝ се занимава пряко с противодействие на корупцията и оперативна дейност. Обяви се и за увеличаване на служителите в дирекцията, която се занимава с разкриване на конфликт на интереси в държавното управление.
Без нови правомощия
По отношение на правомощията на антикорупционната комисия Цацаров декларира, че не е необходимо те да бъдат разширявани, например, с възможност да арестува или самостоятелно да прилага специални разузнавателни средства (СРС). Подчерта обаче, че "всяко орязване на сегашните правомощия ще се отрази крайно негативно".
Конкурентът му Найденов се ограничи с осезаемо по-кратко изявление, в което се обяви за разширяване на състава на КПКОНПИ и увеличаване на заплащането на служителите на комисията. Едно от основните му послания бе, че "борбата срещу корупцията е много сложна борба" и едва ли ще се постигнат трайни успехи в рамките на следващите няколко мандата на председателите ѝ.
Повечето от последвалите въпроси бяха насочени към Цацаров. Двамата кандидати демонстрираха напълно идентично мнение по един от тях – за нуждата от антикорупционно обучение в детска възраст.
"Децата в предучилишна възраст не бива въобще да чуват думата корупция. Корупцията е лоша дума. Те не бива да бъдат закърмвани с нея", заяви Найденов, с което главният прокурор се съгласи.
Партийна независимост
По отношение на партийната независимост на бъдещия председател на КПКОНПИ, депутатът от "Воля" отбеляза, че "човек, ако е зависим, макар и малко, от някоя партия, внася съмнения за правилната борба с корупцията". След което добави, че в по-голямата част от живота си е бил безпартиен и "не е трудно пак да бъда абстрахиран от някоя политическа партия". Цацаров пък се ограничи с напомняне, че в закона е записано изискване титулярът на този пост да бъде политически неутрален.
Към него бяха отправени и няколко въпроса от инициатива "Правосъдие за всеки", чийто председател Велислав Величков присъстваше в залата. Единият от тях беше свързан с недекларираната тераса на предишния ръководител на КПКОНПИ Пламен Георгиев, която в крайна сметка доведе до оставката му. От инициативата попитаха Цацаров дали срещу него е била образувана проверка по този повод.
"Без да се солидаризирам по никакъв начин с направените декларативни фрази относно неразчистени съмнения и прочие ще кажа следното: проверка бе образувана и тя бе образувана по лично мое разпореждане. Проверката бе възложена на органите на Националната агенция по приходите. След надлежна проверка по реда на ДОПК, Националната агенция по приходите не откри каквито и да е нарушения. Това е информацията и тя е публично известна", отговори главният прокурор, премълчавайки факта, че до този момент държавното обвинение всъщност не е отчитало публично резултати от нито една от проверките си по "Апартаментгейт".
"КПКОНПИ не е търговска компания"
От "Правосъдие за всеки" помолиха Цацаров да анализира "съотношението между ресурсите, които КПКОНПИ поглъща, за да функционира, и размера на действително постъпилите в бюджета средства от нейната дейност". Той обаче определи този въпрос като некоректен, тъй като антикорупционната комисия "не е търговска компания".
"Елементарното мерене – колко поглъщате и колко отнемате, не е коректно, защото КПКОНПИ се занимава и с много други дейности", заяви главният прокурор, уточнявайки все пак, че за миналата година комисията е отнела с влезли в сила съдебни решения над 13 млн. лева, а запорирани са били над 165.9 млн. лева.
По повод предлагания от него "медиен мониторинг" на всички публикации, свързани със съмнения за корупция, от "Правосъдие за всеки" се интересуваха и дали това означава, че "ще се сезирате и по публикации в сайтове като "Биволъ", Свободна Европа, "Клуб Z", в. "Сега", които явно недолюбвате, както и по разследвания и публикации от независими регионални медии".
"Независимо от направените квалификации, аз ще ги възприема тези квалификации и ще отговоря така: има два вида отношения към медиите – едното отношение към медиите е моето лично отношение на читател. Аз смея да твърдя, че чета много, но никой, включително и Вие, г-н Величков, не можете да ми кажете кои медии да харесвам и кои – не. Но това е само като читател и потребител на медийна информация. По отношение обаче на това има ли долюбвани, недолюбвани медии, дали има надеждни медии, отговорът се крие на страница 11 точно в последното изречение и ще Ви го прочета отново: "Мониторингът трябва да е ежедневен при напълно равно третиране на всички медии като източник на информация". Казано по друг начин – какво аз харесвам или не, е мое право какво да чета или не. Но по отношение на това, което медиите поднасят като информация, третирането трябва да бъде изключително равно", заяви Цацаров.
Главният прокурор обаче спести на депутати информацията, че с поведението си през изминалите 7 години неведнъж е правил разграничение между медиите, които го критикуват и тези, които не пестят похвали за работата му. По време на мандата му част от съдебните репортери дори бяха изключени от списъка от журналисти, получаващи прессъобщения от прокуратурата.
След края на изслушването си Цацаров отказа да отговаря на журналистически въпроси с обяснението, че "тази процедура на изслушване в качеството ми на кандидат не предполага изявления сега. По тази причина всичко, което имах да кажа, казах вътре на въпросите. Уважението към процедурата изисква сега да не се правят каквито и да е изявления, тъй като съм кандидат в нея". С тези думи той се отправи към изхода, игнорирайки уточнението на репортерите, че освен кандидат, все още е и действащ главен прокурор.
