Работещите бедни в България са 378 хил. Души. Това са около 12% от всички заети в страната, сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Повечето от тях са мъже (230 000 души) отколкото жени (150 000 души). Този дисбаланс е до голяма степен обясним, тъй като в бедните семейства много често само единият от възрастните работи, и това много по-често са мъжете, докато жените са безработни или неактивни, отбелязват от ИПИ.
Също като при бедността като цяло, работещите бедни имат ясно изразен образователен профил. Почти всички са завършили някаква форма на училищно образование, най-често осми или дванадесети клас, се твърди в анализа.
От ИПИ заключват, че малкият дял на работещите бедни с начално или по-ниско образование е до голяма степен очакван, тъй като за тях е много вероятно да са бедни, но да останат изцяло извън заетост, т.е. да са неактивни или безработни. Обратно, висшето образование (и до известна степен професионалното) често дава достъп до по-добри работни места, които извеждат домакинствата от групата на бедните, твърдят експертите.
Профилът на работещите бедни е доста по-различен от този на заетите като цяло по своята етническа структура. Малко над 1/4, или 100 хиляди от работещите бедни са роми, 200 хиляди са българи. Това е следствие най-вече на образователната структура – много малко роми имат висше образование, което се отразява на достъпа им до по-добре платени работни места. В ромските домакинства е и много по-голяма вероятността да има само един зает, чийто доход да се разпределя и между останалите му членове, а и в тях често има повече деца, пишат от ИПИ.
Възрастовата структура на работещите бедни до голяма степен отговаря на този на цялата работна сила. Мнозинството от тях са концентрирани между 30 и 49 години, където са и най-многото заети като цяло.
Повечето от професиите, в които са концентрирани работещите бедни не предполагат висока квалификация - много от тях са за чистачи, строители, продавачи, шофьори, сервитьори и земеделски работници. Очаквано, това са и сред професиите с най-ниско заплащане в страната, както и най-голям сив сектор и недекларирана заетост. Много от тях са и различни форми на сезонна заетост, а и те са сред най-застрашените и несигурните в случай на влошаване на икономическата ситуация, тъй като нискоквалифицираните най-често са сред първите уволнени, строителната дейност се свива чувствително, а търсенето на много услуги намалява.
