„Той оставя институцията с един огромен авторитет. Говоря за институцията прокуратура“. Думите са на депутата Явор Нотев от „Атака“. Той и негови колеги от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ обявиха кандидатурата на настоящия главен прокурор Сотир Цацаров за председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Това не е единственото публично твърдение, че прокуратурата има висок авторитет. Веднага след издигането на кандидатурата му за главен прокурор през юли, избраният вече от Висшия съдебен съвет (ВСС) Иван Гешев каза, че „прокуратурата е в най-добрата си кондиция, от който и да е предишен мандат".
Подобни оценки могат да бъдат плод на субективно виждане. Но в същото време авторитетът, одобрението и доверието могат да бъдат и обективно измерени. Затова решихме да проверим.
Резултатът е, че данните не потвърждават тези оценки. Поредица от социологически проучвания в последните години показват, че значително мнозинство от българите нито са доволни от работата на прокуратурата, нито имат доверие в нейното ръководство.
Добро начало и рязък обрат
„Алфа рисърч“ публикува редовно свои представителни изследвания за оценката на българските граждани към работата на институциите. На сайта на агенцията има данни от юни 2013 г. насам – т.е. за почти целия мандат на Сотир Цацаров, който беше избран в самия край на 2012 г. Въпросът е прост – анкетираните трябва да дадат „Оценка за дейността на главния прокурор“, а възможните отговори са три – „положителна“, „отрицателна“ и „нито положителна, нито отрицателна“.
През първата година от мандата си Сотир Цацаров се радва на повече одобрение, отколкото неодобрение. През август 2013 г. положителните оценки са 35%, докато отрицателните са 21%. В края на мандата му обаче резултатът е много по-различен. Последните данни са от септември 2019 г., когато 49% от българите споделят отрицателна оценка за работата на главния прокурор, а само 10% - положителна.
Обратът в отношението на обществото към Цацаров настъпва през 2014 г., особено през втората половина на годината. В средата на тази година прокуратурата започна акцията срещу КТБ, а в последвалите месеци обвини бившия мажоритарен собственик Цветан Василев и отказа да се интересува от неговия партньор (по думите на Василев и на разкрити по-късно документи) Делян Пеевски. До края на годината положителните оценки за главния прокурор спадат до 11%, а отрицателните „скачат“ на 42%. След това тенденцията се засилва, макар и с по-бавни темпове.
Нито една положителна оценка
"Алфа рисърч" не е единствената агенция, която измерва одобрението към главния прокурор и управляваната от него институция. „Галъп интернешънъл“ също е публикувала такива изследвания. През юли 2016 г. агенцията задава въпроса „Как оценявате дейността на прокуратурата?“ Отрицателните отговори са два пъти повече от положителните – 61% срещу 32%.
През март 2019 г. е публикувано национално представително социологическо проучване за работата на главния прокурор. Проведено е от „Глобал метрикс“ по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Въпросът е един: „Как оценявате работата на досегашния главен прокурор?“. Добра оценка дават 18,88% от анкетираните, средна – 42,66%, слаба - 24,28%. Проучването включва и въпроса дали хората са съгласни с твърдението, че „главният прокурор направи много за справяне с битовата престъпност“ – само 5,6% са съгласни, а 64% са несъгласни. По отношение на борбата с корупцията по високите етажи – само 5,2% са съгласни, че главният прокурор е направил много, а 61,2% не са съгласни. Преди да стане министър и да се заеме с политика, Христо Иванов е бил програмен директор на БИПИ. Това може да предизвика нечий скептицизъм към изследването. Затова потърсихме още изследвания.
Ниска оценка за дейността на главния прокурор е констатирана и в изследване на Института за модерна политика (ИМП), чийто основател Борислав Цеков оцени като „положителна“ новината за номинирането на Цацаров за председател на КПКОНПИ. През 2016 г. ИМП публикува свое проучване с въпроса: „Каква е оценката ви за ефективността на прокуратурата?“ Само 9 на сто казват, че е ефективна, а 71,7 на сто – че е неефективна. В това изследване е включен и друг въпрос: „Одобрявате ли повдигането на обвинения от прокуратурата срещу бивши и настоящи министри?“. С „Да“ са отговорили 72,7 на сто, с „Не“ – 23,3 на сто. Това дава основание на ИМП да озаглави публикацията си по тази тема така – „Повече от 70% одобряват действията на прокуратурата“.
