Най-малко 106 души са били убити по време на протестите в Иран, избухнали заради повишаването на цените на бензина. Това обяви във вторник правозащитната организация „Амнести интернешънъл“, цитирана от Асошиейтед прес.
"Истинският брой на жертвите може да е доста по-голям, като информацията в някои известия предполага убитите да са 200“, се казва в доклада на организацията. От правителството все още не огласяват официални данни за броя на загиналите и отказват да отговорят на запитването за коментар по документа.
Прекъсването на интернет покритието в големи части на страната, комбинирано с тежката цензура в държавните медии, поставя много въпроси за това какво точно се случва в Иран. Все пак няколко публикации в социалните мрежи, информацията от властите и медиите, дават представа за събитията.
Защо протестират гражданите в Иран?
На 15 ноември правителството обяви драстично покачване на цените на бензина, което доведе до избухването на протести в десетки ирански градове. Причината за силния гняв дойде и от факта, че властите не предупредиха за готвените промени, които бяха извършени в рамките на едно денонощие.
Бяха подпалени множество правителствени и публични сгради, включително и банки, бензиностанции, магазини, както и няколко духовни училища.
Гневът против повишаването на цените на бензина бързо прерасна в политически. Много хора открито изразиха недоволството си от управлението на държавата. Те започнаха да издигат слогани като „Не искаме ислямската република“, „Долу молла-та“, „Смърт за Хаменей“. Бяха издигнати множество постери с лика на върховния лидер Али Хаменей с искания за незабавното му сваляне от власт.
Някои от протестиращите се обявиха и против подкрепата от страна на Иран за сирийския президент Башар ал-Асад.
Подобни протести срещу властта имаше последно през 2017 г.
Отговор с насилие
Управляващите отговориха на правителството със сила, изпращайки хиляди служители от жандармерията, включително и части от Ислямската революционна гвардия (ИРГ).
В репортажи от няколко града се посочва, че срещу протестиращите е бил използван сълзотворен газ, но се появиха и информации за стрелба срещу гражданите.
Журналист от Техеран съобщи в Туитър, че негов братовчед е бил застрелян в главата по време на протестите.
На 16 ноември правителството побърза да спре достъпа до интернет, за да прекъсне свободния обмен на информация, както и да лиши протестиращите от възможността да използват социалните мрежи, за да се организират или да информират външния свят за случващото се.
NetBlocks, която следи достъпа до интернет в световен мащаб, съобщи, че свързаността в Иран е паднала до едва 4 % от обичайното си ниво, което на практика означава, че почти всеки иранец е лишен от онлайн достъп.
На 19 ноември говорител на правителството заяви, че достъпът до интернет може да бъде постепенно възстановен, ако бъде сигурно, че „няма да има злоупотреби“.
Колко са жертвите и задържаните?
По данни на правителство в първите дни на протестите са били задържани близо 1000 души. Според други източници обаче, броят на арестуваните е много по-голям.
За разлика от информацията на „Амнести интернешънъл“ за най-малко 106-ма убити, властите съобщават, че убитите са едва 16, като сред тях има и представители на правоохранителните органи.
От поделението на ООН за правата на човека, базирано в Женева, изразиха сериозно притеснение за случващото се в Иран.
„Изключително притеснени сме от данните за нарушаване на международните норми и стандарти за използване на сила, включително за стрелбата с бойни патрони срещу протестиращите“, казват от Обединените нации.
Какво казват протестиращите?
Според редица анализатори, протестите показват все по-голямото недоволство срещу религиозното управление в страната. Според тях ситуацията се е изострила още повече заради продължаващите санкции срещу страната, налагани от страна на САЩ.
Журналистът Хасан Фатхи коментира пред Свободна Европа, че има огромно недоверие между иранците и тяхното правителство, което се засилва все повече през годините. Според активиста Саед Башхирташ пък гражданите са недоволни от неефективността на държавните органи и смята, че протестите няма да стихнат скоро.
„Не мисля, че тези протести ще спрат. Може да се получи пауза, но е вероятно да виждаме протести на всеки няколко месеца или всеки няколко години“, казва Башхирташ.
