Той е на върха на славата през 2016 г., когато излиза парчето му I Took A Pill In Ibiza, но славата не е неговата тръпка. Майк Поснър изпада в депресия и спира работата по втория си албум. Пише песни за Maroon 5, Джъстин Бийбър, Фарел Уилямс, Биг Шон, Уиз Калифа, Нели, Снууп Дог, но кариерата му е в застой.
Когато преди две години баща му умира от рак, това за него е такова сътресение, че решава да промени живота си. Спира цигарите и алкохола, обува маратонките и тръгва на път. За 186 дни прекосява пеша Съединените щати от Ню Джърси на Атлантическия океан до Калифорния на Тихия.
„Тръгнах, за да стана друг човек и съм горд, че го постигнах“, казва Поснър пред Би Би Си. „Преди да потегля подозирах, че имам шепа неизползван потенциал. Това, в което сбърках е, че имах огромен неизползван потенциал.“
Поснър изминава пеша общо 4588 км, като всяка сутрин става в 4.00 сутринта и понякога изминава по 50 км дневно. По пътя едва спасява крака си, след като е ухапан от гърмяща змия и два дни върви в грешна посока, опитвайки се да заобиколи прелялата река Мисури.
„Не спирах да си повтарям, че просто трябва да стигна до Канзас и че това ще е достатъчно. Така зададох на мозъка си фалшива финална линия, макар че бях на средата на пътя“, разказва Поснър.
Тялото му обаче не следва мозъка. Само мисълта, че на следващия ден трябва да стане отново го кара да откачи. „Тялото ми просто започна да се разпада. Не можех да се фокусирам върху това да направя следващата крачка. Тялото ми просто спря да се движи. Бях толкова уморен, че не можех да се мръдна“, спомня си музикантът.
Докрая на пътуването той променя тактиката си и вместо крайни решава да си поставя само междинни цели. С порастването на брадата му расте и отчуждението на Майк Поснър от цивилизацията. След като съзерцава звездите в пустините на Невада и Колорада, градовете започват да му стават неприятни и той започва да се чувства клаустрофобично сред много хора и сгради.
Най-хубавият момент от пътуването му е 10-дневното катерене из Навахо Нейшън – индиански резерват, който се простира между Аризона, Юта и Ню Мексико. „Местните индианци от племето Дине ми показаха какво означава да си мил и съпричастен в степен, която не смятах че съществува.“
По време на пътя се връща желанието му да пише музика и той завършва по една песен при пресичането на всяка междущатска граница.
Поклонническото пътуване на Поснър завърши на 18 октомври, когато той се потопи в Тихия океан при Венис бийч, Калифорния, окуражаван от фенове. На следващия ден навикът още не е го е напуснал и той се събужда отново в 4.00 сутринта, но вместо да тръгне отново на път, влиза в боксовата зала.
„Може да звучи налудничаво, но бях толкова изтощен, че трябваше да убедя тялото и мозъка си, че макар пътуването да е завършило, животът продължава“, споделя Поснър.
Пътуването вдъхновява новата му песен Live before I Die - емоционална реакция на личната му трансформация.
„Спрях да пуша трева преди година/ Може да съм по-малко готин, не знам/ Но имам два направени албума/Вместо да си седя напушен/ Да спрях да пуша трева преди година“, припява той, акомпанирайки си на китара. Видеото към Live before I Die също вече е готово.
