Вирусът, причиняващ дребната шарка, изтрива имунната памет на човешкия организъм, събирана след всяко заболяване от най-ранно детство. Той увеличава риска от заболяване от други вирусни инфекции - включително такива, от които човек е преболедувал или срещу които е бил имунизиран. В продължение на поне пет години организмът се сблъсква с нещо като имунна амнезия, която може трайно да увреди имунната система.
Открието е на д-р Велислава Петрова, генетик в Института “Сангер” в Кеймбридж, Великобритания - един от трите най-известни центрове за генни изследвания. А забележителното ѝ постижение е нейната докторска работа.
Когато резултатите й са огласени, заедно с подобно изследване в американския университет “Харвард”, всички световни медии пишат за откритието. “За един ден дадох над 50 интервюта”, каза Петрова в телефонeн разговор за Свободна Европа.
Как можем да избегнем имунната лоботомия? Най-общо като не дадем на морбилите да ни изтрият паметта. Откритието на Велислава Петрова прави ваксинирането срещу морбили още по-наложително, тъй като преболедуването изтрива от 11 до 73% от антителата на децата срещу вируси. Използваната в момента ваксина срещу дребна шарка осигурява 99% защита от вируса.
“Действието на вируса е като да изтриеш историята на обажданията си от телефона и да му счупиш екрана, оставяйки достъпна само малка част от информацията“, обяснява Петрова.
Самата тя има всички задължителни ваксини, ежегодно се имунизира срещу грип и когато пътува на мисии, си поставя ваксините, които са препоръчителни за съответния регион. Като специалист по вирусите Петрова е категорична, че ваксините срещу шарка не причиняват аутизъм. Разказва, че лекарят, който пръв е направил връзката, е бил заинтересован финансово от разработването на друга ваксина. За това му деяние лекарският му лиценз е отнет.
“Хората трябва да се опитват да бъдат много по-информирани и да преценяват от какви източници се информират”, съветва Петрова, добавяйки, че има огромно количество научни факти, които изключват връзката между аутизма и ваксината срещу дребна шарка. В същото време тя смята, че не е достатъчно просто да се казва, че антиваксърите са глупави, а да се изследва по-задълбочено защо хората не вярват да експерти и на науката.
На помощ може да дойде и познанието за това, което се случва по света. Например да се видят засегнатите от полиомиелит деца в Африка, които са обезобразени или принудени да си служат само с ръце, защото краката им са деформирани. Само защото не са били имунизирани.
В момента тя работи по проект на Програмата на ООН за борба със СПИН, чиято цел да е помогне за развитие на устойчиво здравеопазване в Африка. Африка не е непознато място за Петрова, която е доставяла лабораторно оборудване в Сиера Леоне и е преподавала в тамошния медицински университет.
Иначе Велислава е от Сандански и е възпитаничка на Националната природо-математическа гимназия (НПМГ) в София. След известно колебание между медицината и биологията и след един стаж в прочутия германски университет “Макс Планк”, записва молекулярна биология в Бристъл, Великобритания. Със стипендия започва да прави докторската си дисертация в най-големия институт по генетика в Европа - “Сангър”. Друга стипендия - на ректора на Кеймбридж, ѝ позволява да започне постдоктурантурата си, върху която работи и в момента, наред с воденето на упражнения в университета.
Петрова е първият биолог в семейството си и разказва, че любовта към природните науки ѝ е от детските години. Тя я свързва основно с вроденото си любопитство към неизвестното. Навремето - в България, то е свързано с развитието на технологиите, с ГМО и с генетичните заболявания.
Успехът свързва със семейството, което цени образованието и с амбицията да не се отказваш от предизвикателствата: “Всичко става с много труд и с късмет в нужния момент, но за да го има, трябва дълго да се е доказвал”.
Разбира работата си като даване на възможност на хората да са информирани за здравето си и да имат достъп до здравна помощ. Макар за европейците, които имат лекар в квартала, лаборатория на съседната улица и достъп до специалист в града, това не винаги да е съвсем очевидно.
Според Велислава Петрова “на този, на когото е дадено много, трябва и да дава много”.
В живота на тази докторка по генетека има място и за любимото ѝ хоби - правенето на парфюми, за любимата ѝ музика - джазът, както и за спорта, който практикува в свободното си време - кикбокс. Какво прави, когато не е в лабораторията или на мисия ли? Пътува. Тази година наред е Азия, защото за Велислава Петрова “познаването на различни култури помага за работата”.
