В четвъртък президентът Румен Радев върна избора на Иван Гешев за главен прокурор на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това решение предизвика разнопосочни коментари. Президентът беше критикуван, че е взел „политически мотивирано решение“ от привърженици на кандидатурата на Иван Гешев. Той беше обвинен също, че „си е измил ръцете“ като е върнал въпроса във ВСС. Решението му беше и приветствано от някои граждански организации.
Какво друго можеше?
Решението на президента да не подпише указа за назначаване на Гешев е убедително мотивирано и не изключва и възможността за конституционен дебат по въпроса за избора и мястото на главния прокурор, каза пред Свободна Европа Иван Брегов от „Института за пазарна икономика”.
Експертът изтъкна, че освен да подпише указа и да върне избора, пред президента е стояла възможността и да бави произнасянето си. „Тук беше моментът да се пита Конституционния съд какво трябва да направи ВСС“, ако президентът откаже да подпише указа. Според Брегов „това е слабото място и линията, по която Радев може да бъде атакуван“.
Досега два пъти се е стигало до ситуация, в която държавен глава е отказвал да подпише указ за назначаване на един от т. нар. трима големи – председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и главния прокурор.
През 1999 г. Петър Стоянов върна на съдебния съвет избора на Бойко Рашков за главен прокурор. Впоследствие съдебните кадровици проведоха изцяло нова процедура, при която беше избран Никола Филчев. През 2017 г. Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд. В този случай обаче ВСС реши просто да повтори наново финалното гласуване и отново избра Чолаков, който впоследствие встъпи в длъжност.
Какво предстои?
Главният прокурор Сотир Цацаров каза в петък, че ВСС възнамерява да прегласува кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор и само ако той не получи необходимите 17 гласа, процедурата може да бъде започната отначало. Според Брегов настоящият състав на ВСС най-вероятно ще преизбере Гешев безусловно.
Експертът припомни също, че макар по Конституция държавният глава да не може да откаже да подпише указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор, ако той бъде преизбран от ВСС, няма срок в който той да е задължен да го направи. „В Конституцията се казва само, че президентът е обвързан да назначи при повторно предложение. Но Радев може да чака безкрайно дълго и тук отново има възможност да се стартира конституционен дебат.“
Мотивите на президента
Решението на Румен Радев да върне избора на Гешев беше подложено на критики заради мотивите, които той посочи при връщането на избора. Президентът посочи, че вместо истинско състезание между кандидати, е имало „формално изпълнение на процедурата“. Освен това по думите му “подходът за издигането на единствен кандидат на практика бе подкрепен и от изпълнителната власт“.
Бившият председател на парламента и бивш служебен премиер проф. Огнян Герджиков коментира по-рано пред БНР: „Президентът не мотивира своя указ, просто изрази становище защо е отказал да подпише – заради липсата на състезателност. Но това не е достатъчно основание. Не виждам никакви нарушения на процедурните правила“. Бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров пък коментира пред Нова телевизия, че мотивите на Радев са „политически“.
Според Иван Брегов обаче решението на Радев е убедително аргументирано. „Той се произнесе по-ключовите неща: доколко легитимна е процедурата по избор на Гешев и доколко неговите нравствени и професионални качества са проверени в тази процедура“, каза Брегов. „Този подход заслужава уважение. Можеше без никакви мотиви да върне избора на Гешев, можеше и просто да подпише указа“, допълни той.
Разделителни линии
Брегов изтъкна, че реакциите по повод връщането на избора на Гешев са често остри.
„Едната позиция е: „Ние подкрепяме Радев, той постъпи достойно“. Втората е: „Ние не подкрепяме Радев, той сега ще си измие ръцете“. Повод за втората е, че при повторен избор на Гешев президентът не може да откаже да подпише указа. От тук тръгва общественото недоволство – тезата е, че Радев просто иска да се хареса на обществеността, без да предприеме конкретни действия, Радев не стартира конституционния дебат за промяна на статута на главния прокурор“, припомни той. По думите му обаче не е невъзможно това да стане и след евентуалното прегласуване на кандидатурата на Гешев.
В случая според Брегов „политическите партии, които се обявяват за опозиционни“, следва да поемат инициатива. По думите му инициативата за конституционен дебат би могла да дойде от парламентарната опозиция, която подкрепи кандидатурата на Радев за президент през 2016 г. „Тоест ако Радев сега не получи подкрепа от БСП и ако не получи подкрепа от широката общественост, той няма полезен ход.“
