Предусещате ли как пръстите ви посиняват от студ, а сметките ви почевервеняват от нулите, добавени към тях?
Не?
А би трябвало, след провала на четвъртия кръг от преговори между Русия и Украйна. В тях се дискутираше продължаването на договора за пренос на руски газ през Украйна към централна и южна Европа. Този договор изтича на 31 декември.
Европейската комисия, която посредничи от години помежду им, изглежда нетърпелива, тъй като украинското трасе доскоро беше единствената газова магистрала за няколко страни от Източна Европа, сред които и България - 100 процента зависима от руския газ, идващ от север.
Какво знаем за преговорите
Според вицепрезидента на Европейската комисия Марош Шефчович два месеца преди края преговорите те още не са стигнали конкретиката на цени и количества, тъй като условията на Русия поставят под въпрос дори самото продължаване на договора. Според него от руска страна липсва политическа воля за постигане на разбирателство. Европейската комисия иска той да бъде удължен поне с 10 години, като се фиксират минимални количества, с цени, определени по нова методология, както и Москва да поеме ангажименти за използването на тръбите, съобразно с европейските стандарти.
Предложенията, които направих, бяха приемливи за украинската страна, но за съжаление, руската делегация не бе готова засега да направи същото, заяви Шефчович
Предложенията, които направих, бяха приемливи за украинската страна, но за съжаление, руската делегация не бе готова засега да направи същото, заяви Шефчович след последния кръг от преговори в Брюксел. Той се надява на последен опит за споразумение през ноември.
Москва настоява Украйна да оттегли претенциите си към изпълнението на решението на Стокхолмския арбитраж да получи 2,56 милиарда долара заради монополното положение на „Газпром“, както и да поднови директната покупка на руски газ, прекратена след началото на военните действия в Източна Украйна и анексията на Крим. Срещу това Киев може да запази получаването на транзитни такси, които вкарват в националния бюджет над 3 млрд. долара всяка година.
Най-вече по политически причини, а и заради износената преносна мрежа на Украйна, Русия инвестира в нова концепция за снабдяване на Европа, заобикаляща Украйна чрез новите газопроводи „Северен поток 2“, „Син поток“ и „Турски поток“. Те трябваше да бъдат готови преди изтичането на договора за транзита, но тъй като това не се случи, той ще трябва да бъде продължен.
Експертите спорят как ще стане това. Дали договорът ще бъде просто удължен, преподписан или ще гарантират само количествата, които западни компании осигуряват за южно и централноевропейските пазари, оставяйки на сухо Балканите.
Какви са прогнозите
Според енергийния експерт Атанас Тасев Русия не би приела удължаване от повече от 5 г., тъй като иска да натовари новите си инвестиции. Предвид намаляващите доставки на газ от Норвегия, Тасев смята, че ЕС ще се нуждае от допълнителни количества, които могат да се транзитират през Украйна дори и след пускането на „Северен поток“ 2 и на „Турски поток“. Ако това се случи, „Газпром“ би проявил интерес към акционирането на украинската преносна мрежа, за да я направи използваема за себе си, каза той пред Свободна Европа.
В Киев обаче като че ли няма особен интерес към подобен проект, като вместо това правителството активно въвежда европейското енергийно законодателство.
След кошмарно студения български януари, когато през 2009 г. Русия едностранно спря кранчето на синьото гориво заради подозрения, че Украйна отклонява за себе си част от количествата, предназначени за Европа, Брюксел успя да изтръгне споразумение с „Газпром“, даващо възможност на страните от Централна и Източна Европа не само да договорят нови цени на руските доставки, но и свободата да променят пътищата, по които пристига то.
Засега преговорите за понижаването на цените продължават да изглеждат като научна фантастика
Почти всички вече се договориха с руснаците и дори България, макар и последна, седна на масата с „Газпром“. Засега преговорите за понижаването на цените продължават да изглеждат като научна фантастика, според запознати с разговорите, водени от „Булгаргаз“. Затова пък преговорите за промяна на „точката на доставка“, терминът, използван за означаване на входния пункт, са на финалната права.
Съгласно настоящия договор руският газ се поема от „Булгартрансгаз“ на укаинско-румънската граница при Негру вода/Исакча и се доставя до България. Сега двете страни преговарят горивото да пристига на пункта Странджа/Малкочлар на българо-турската граница и оттам по съществуващата мрежа да стига до потребителите. Компресорната станция "Странджа" и липсващите 11 км тръбопровод бяха тържествено открити на 21 октомври. Чрез тях вносът на газ през турския „Син поток“ става възможен.
В добавка газовата връзка с Гърция, която има вече дневен капацитет от 4 млн. куб.м, дава известен комфорт на София да изчака как ще се разберат Киев и Москва.
Експертите смятат, че запасите в газохранилището в Чирен, заедно с газа, който може да идва през станцията Кулата-Сидерокастро на българо-гръцката граница и чрез терминала за втечнен газ на остров Ревитуза под Атина, ще са достатъчни за осигуряването на зимата на 50-60% от нуждите на България. Количеството е достатъчно да покрие,т. нар. защитени потребители, за които трябва да се подава непрекъснато газ. Че това е така, говори и фактът, че до момента „Булгаргаз“ не е заявила нито един кубик газ през Украйна за следващата година.
Можем да сме абсолютно спокойни, че ние ще имаме газ, каквото и да се случи между Русия и Украйна, категоричен е Атанас Тасев.
"Можем да сме абсолютно спокойни, че ние ще имаме газ, каквото и да се случи между Русия и Украйна, категоричен е Атанас Тасев. На същото мнение е и друг газов експерт, според когото ангажиментите на Русия за доставки към западни компании, ще принуди "Газпром" да направи някои компромиси в последния момент. Европейската комисия като че ли също разчита на това, подчертавайки, че прекъсване на транзита ще накърни сериозно имиджа, както на "Газпром", така и на украинската "Нафтогаз" като партньори на ЕС.
В същото време за България „зависимостта ни от руския газ вече не е същата. Капацитетът, който може да се внася от Гърция, все още е по-малък от този от Русия, но „Булгартрансгаз“ вече могат и физически да пренасят газ от юг, а това значително променя нещата“. Това увери в интервю за Свободна Европа друг енергиен експерт, занимаващ се с доставки на газ.
Според него „не всички проблеми са решени, но много неща бяха направени от 2009 г. насам“. При промяна на трасето могат да се очакват сътресения, като те биха засегнали най-вече диспечерските центрове, тъй като газовите оператори на България и Турция все още не са сключили споразумение за съвместна дейност.
