„Икономистът е човек, който утре ще обяснява,
защо онова, което предвидил вчера, не се е случило днес.“
(Стар виц от сп. "Икономист")
Каквото съществува, е възможно. Проблемът е, че много често не знаем какво съществува и не разбираме онова, което виждаме.
Същото е и с икономическия растеж или спад. Спадът на политически език обикновено се нарича „криза“, защото всеки е свободен да вложи всякакъв смисъл в тази дума и защото нещата изглеждат по-драматични. На икономически език той се нарича „рецесия“, измерва се относително лесно – като спад на почти всичко и ръст на безработицата, и не оставя място за много двусмислие. За съжаление, разбираме това с известна доза сигурност само в минало време.
През април т. г. едно допитване установи, че 2/3 от финансовите управители на предприятия в САЩ очакват рецесия през 2020 г. А на 9 септември един от добрите икономисти на последните 40 години и бивш финансов министър на САЩ, Лари Съмърс, заедно с двама чичовци Нобелови лауреати по икономика, „предвиди“, че вероятността от рецесия през следващата година е 50%.
Особености на стопанските нещастия
Периодите на спад в икономиките са периоди на стопански нещастия. Като всяко нещастие, те имат доста особени проявления на общи по подразбиране процеси. Тези проявления зависят от индивидуалните особености на нещастника. Но е очевидно, че колкото по-дълго е нещастието, толкова повече то прилича на депресия.
Според един друг икономически виц, рецесия е, когато ти останеш без работа, депресия е, когато аз остана без работа.
Да вземем например България от последните тридесет години. И тук всяка рецесия е различна, например по продължителност на периода на стопанско неразположение. Дължината на периодите се измерва по броя на месеците.
Най-дългият период на рецесия в България през последните 30 години трае 84 месеца - от 1987 до 1993 г.
Най-дълъг е периодът на рецесия, започнал между април – май 1987 г. (тогава БНБ изпраща на ЦК на БКП писмо с предупреждение по този повод) и продължил до края на 1993 г. Тя трае 84 месеца. Методиките и данните за пресмятане със задна дата се сменят, но спадът на БВП за това време е поне 35%. През януари 1994 г. БВП по текущи цени е под 10 млрд. щатски долара (щ.д.). Този период на упадък е прекъснат за около 21 месеца от период на стопански растеж (приблизително 4.7% от БВП), който продължава от пролетта на 1994 до средата-есента на 1995 г. Тогава е подписана сделката за разсрочване на външния държавен дълг на страната, въведен е сигурен бюджетен приход – ДДС и плахо започва процес на приватизация. Това възстановява достъпа до външно финансиране.
Следващият период на спад е само 19 месеца – от края на 1995 до средата на 1997 г. Спадът е по-скромен – 15-16% от БВП, но се усеща по-неприятно, защото е по-бърз, започва от по-ниска точка на доходите и е придружен с много висока инфлация. Ако някой си направи труда да потърси в Интернет на английски „инфлацията по страни“, ще намери една променяща се графика, от която се вижда, че България и много „по-напред“ от цялата планета по този показател за спад за 1996 и началото на 1997 г. А преди това тя е често сред първите десет страни.
Следващият период на рецесия от 2009 до средата на 2010 г. е най-кратък. Това не пречи по негов повод да се вдига много шум за „невижданата безработица и икономическа криза“ (Борисов, Станишев). Но продължителността на периода, както доказва Георги Ганев в „Анатомия на кризата“, е само 14 месеца, колкото и в повечето страни в ЕС, а спадът на БВП е само около 5%. Причините са основно две и са взаимно свързани: изпаряват се чуждестранните инвестиции и фалира едно предприятие („Кремиковци АД“).
Ако изключим тези 14 месеца, получаваме следната картина: от средата-края на 1997 г. до декември 2008 г. икономическият растеж трае 134 месеца, а след прекъсването – от средата на 2010 г. до днес стопанският ръст е 127 месеца. Причините са присъединяване към ЕС, приватизация, чуждестранни инвестиции и окончателно преориентиране на търговията и особено износа от Изток на Запад (откъдето идват и инвестициите).
За тези периоди моите студенти пресмятат Индекса за стопанско неудобство, известен още като „индекс на мизерията“ (т.е. сбор от инфлация, лихви по банкови кредити и безработица, минус ръст на БВП). И се оказва, че стопанската неразположеност е най-висока през януари 1997 г. – 2 138% и че оттогава досега настъпва подобрение от повече от 2 130%.
Особености на 2019 г.
Спрямо 1994 г. БВП е нараснал около 6.5 пъти. От 2004 до 2008 г. България е най-привлекателното направление за ПЧИ в света. Крайната бедност (1.9 щ.д. на човек) през март 1997 г. е обхванала над 37% от населението, а през септември 2019 г. по последни данни на Световната банка – 1.5%. Заетостта е най-висока от десетилетния насам, безработицата е толкова ниска, че пречи на намеренията български и чуждестранни компании да инвестират.
През март 1997 г. 37% от българите живеят в крайна бедност. По данни на Световната банка през септември 2019 г. така живеят 1.5%.
МВФ преди седмица заговори за „синхронен спад“, което всъщност означава намаляване на ръста на глобалната икономика поради спад на индустриалното производство и търговията (вследствие на търговско противопоставяне). Прилагателното „синхронен“ придава известен драматизъм, чието статистическо основание е свиването на тези два показателя за големите центрове на икономическа гравитация - Евро-зоната, Китай, САЩ и Япония.
В същото време, както впрочем разказа и Лъчезар Богданов, България е сред 40-те икономики в света, където се очаква стопански ръст над 3% от БВП през 2020 г. Някои предвиждания са по-скромни. Например, последният обзор на Уникредит за България (тези обзори обикновено са доста точни) предвижда ръст на БВП от около 2.9% за следващата година.
Дяволията обаче е в детайлите, които именно са трудни за разбиране.
Според постоянните наблюдения на промишленото производство на НСИ, в България също се наблюдава спад за последните две тримесечия. Но ако се проследи по-дълъг период, се оказва, че положението през август 2019 г. е точно същото като през януари 2015 г. Спрямо най-ниската точка на този показател в началото на 2010 г. ръстът на промишленото производство е 107.1%. Иначе казано – съществено над последно измереното относително дълбоко стопанско неудобство.
Но картината е много различна по отрасли. В софтуера и електрониката има ръст от 15%, но пък има общ спад в цялата преработваща индустрия, транспорта, електроенергията и търговията на дребно. В същото време е налице ръст на производителността общо в промишлеността от около 20%.
Интересна е и динамиката при фирмената демография и финанси: наблюдава се ръст на регистрираните фирми, като 70% от всички фирми са на печалба, 20 – на загуба и 10% са без промяна. Тоест има критична маса и икономиката не работи на загуба.
Рискове за близкото бъдеще
Онова, което съществува, е възможно. За съжаление повечето рискове са чисто политически. (Чисто политическите рискове са такива, които се създават от политиците, нямат непосредствени стопански причини и се ползват с някаква популярна подкрепа, обикновено също осигурена от политиците.)
Такива са вътрешните рискове от стопански политики: ценообразуването, държавната помощ за една централа и бездействието по повод осигуряването на продължителността на работата на чистите ТЕЦ, за което вече писах тук.
Рискът в България идва от действия и бездействия, мотивирани от правителствената подкрепа на големи проекти на Руската федерация.
Тези действия и бездействия са мотивирани от правителствената подкрепа на големи проекти на държавни фирми на Руската федерация, които са проблемни отдавна и този риск беше описан добре преди години, от мнозина наблюдатели, включително в споменатата „Анатомия на кризата“.
Към това следва да се добави и склерозата на пазара на труда, предизвикана от архаичен и враждебно настроен към чужденците, иновациите и по-младото поколение кодекс на труда, което пък води до ръст на разходите за труд.
Това обстоятелство, заедно с основателните съмнения за упадък на управлението на закона, също пречи на българските и чуждестранните инвеститори.
Външните рискове също са повече политически. За тях вероятно трябва да се пише отделно. Онова, което може да се посочи като ясна особеност на възможната в средносрочен план рецесия е, че при нея няма да има значително бягство на капитали от съседни страни, от които икономиката на България спечели.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
