Осемгодишната Сара играе на улицата с 12-годишния си брат. За последен път. Над родния им град Камишли в Северна Сирия започва обстрел. Момчето загива на място, а сестра му губи единия си крак.
Като военен кореспондент от региона Джеуан Абди е отразявал много конфликти за Би Би Си и други медии, но признава, че когато трябва да разговаря с родителите на загинали деца, е най-трудно, “дори по-трудно от моментите, когато над главата ти прелитат изтребители”.
“Беше истинско нещастие. Близките не знаеха нито какво да правят, нито къде да отидат”, разказва журналистът в телефонно интервю за Свободна Европа. Този разговор се случва след няколко отлагания заради лошата интернет връзка, постоянното прекъсване на електричеството и най-вече заради опасните места, на които се намира Абди.
Провинция Хасака, където е разположен град Камишли, в момента е епицентър на събитията. Турция предприе офанзива срещу позиции на кюрдите в Сирия, след като основният им съюзник – САЩ, се изтеглиха от района. През уикенда сирийските сили, които са подкрепяни от Русия, се споразумяха с кюрдите и напреднаха на север в опит да отблъснат турските части. (в момента има обявено примирие - б.р.)
Утрешният ден, за който никой нищо не знае
Болниците са пълни с ранени. Някои села вече са празни. Много бягат от града, за да избегнат бомбардировките, но други не искат да изоставят домовете си, въпреки че опасността е голяма и “никой не знае какво ще се случи на следващия ден”.
Джеуан Абди разказва, че за някои от местните това не е първият конфликт, от който трябва да се спасяват. “Когато говоря с тях и ги питам защо избират да останат, те ми казват, че това е домът им и не искат отново да са бежанци. Няколко пъти е трябвало да се местят и предпочитат да останат тук, дори с риск да загинат. Не искат да живеят в бежански лагер в друга страна”.
Данните за това колко души са разселени от началото на офанзивата се разминават. По данни на турските сили става дума за 130 хиляди души, но според кюрдите те са около 160 хиляди души.
В някои градове няма вода и електричество. Трудно се намира хляб. Журналистът описва ситуацията като много хаотична. “Страхът е навсякъде и ясно се вижда, защото е изписан на лицата на хората. Например, ако за една нощ над Камишли паднат 12 бомби, само някои от тях удрят военни бази, останалите засягат жилищни квартали и цивилни”.
Джеуан Абди интервюира и хора, за които по-късно разбира от новините, че са били убити. Такъв е случаят с Хервин Халаф - съпредседателка на светската партия "Бъдеще за Сирия". Преди седмица Сирийските демократични сили (СДС), чийто водещ елемент са кюрдите, обвиниха подкрепяните от Турция сирийски бунтовници, че са екзекутирали Халаф. Бунтовническите сили отрекоха.
“Тя беше един от най-обещаващите политици, срещал съм се с нея няколко пъти. Основната роля на тази партия беше да обедини арабите, кюрдите и християните”, споделя журналистът.
"Хората спят в средата на нищото"
“Сега най-големият страх идва от стотиците избягали джихадисти от кюрдските затвори. Сигурно сте виждали в новините онези случаи от последните седмици как тези ислямистки групи екзекутират хора на един от международните пътища в Сирия. Най-голямото последствие от турската офанзива е “Ислямска държава”. А тя може да стане отново заплаха за целия свят. Другото неизбежно последствие е хуманитарната криза, която вече се случва”.
Абди споделя, че през нощта много хора излизат навън и спят “в средата на нищото”, защото се страхуват, че бомбите ще уцелят домовете им. През деня се връщат в градовете, за да продължат живота си. “Хората знаят какво се случва, но не знаят как би изглеждало бъдещето за децата им, за региона и за страната”.
Абди е отразявал и конфликта с ИДИЛ от самото му начало. И тогава, както и при настоящата ситуация - винаги с риск за живота си. “Трудно е, особено когато си на място, което е бомбардирано. Звукът на изтребителите, които всеки момент могат да обстрелват, не е приятен. Когато виждаме над главите ни да хвърчат военни самолети, всички се страхуват и настъпва паника”, казва Джеуан Абди и завършва, че не е оптимист за бъдещето на региона.
“Хората говорят, че са свикнали с този конфликт. Бомбата пада на някоя улица, а след няколко години на същото място можеш да видиш деца, които си играят. Това е реалността”.
