„Гнусен и смущаващ отровен спектакъл в София“.
„Една от най-отвратителните вечери в историята на футбола“.
„Опозорени“.
Така изглеждат заглавията в медии от цяла Европа по повод проявите на расизъм по време на квалификационния мач за Евро 2020 между националните отбори по футбол на България и Англия.
Българите загубиха с 0:6, но предвид състоянието на двата отбора загубата, дори и с такъв резултат, едва ли е голяма изненада. Големият „погром“ на стадион „Васил Левски“, както българските медии описват резултата от мача, всъщност се случи не на терена, а на трибуните.
През първото полувреме се наложи срещата на два пъти да бъде прекъсвана заради расистки скандирания. Мачът в крайна сметка се доигра. След края му старши-треньорът на Англия Гарет Саутгейт заяви, че играчите му не са били сигурни дали ще излязат за вторите 45 минути.
Как се стигна до това, че вместо за спорт, говорим за расизъм и нацистки жестове и защо не трябва да се изненадваме?
Когато само ние гледаме
Въпросът с поведението по трибуните на футболните стадиони в България тлее от години. Въпреки че у нас фокусът е попадал основно върху футболното хулиганство, вероятно на всеки зрител, отишъл наживо на мач от родното първенство, се е случвало да чуе расистки скандирания.
Освен маймунските звуци, определенията „печка“, „мангал“, „мръсен негър“, „кюрд“, „евреин“ и прочее, често са включени в „репертоара“ на част от агитките. Не са рядка гледка и знамената със свастики, инициалите на СС или подобни нацистки символи.
В емблематичен за сериозността на проблема се превърна епизод от финала за купата на България през 2018 г., когато две невръстни деца бяха заснети да отправят нацистки поздрав, голи до кръста, с надписи против полицията и инициали на крайната фракция „София-Запад“.
Понякога футболните клубове получават наказания за тези провинения на феновете. Такива са например случаите от 2015 и 2017 г., когато Българският футболен съюз (БФС) налага сериозни наказания - първо на ЦСКА, а после на „Левски“ - за издигане на свастики.
По огромна част от провиненията обаче рядко има реакция, тъй като санкциите могат да бъдат наложени само след необходимия набор от доказателства, изискващи документи, свидетелства и прочее. Това има двойнствен ефект, тъй като от една страна липсата на санкция не провокира клубовете да предприемат действия, с които да ограничат подобни случки, а от друга случаите се замитат и остават далеч от фокуса на медиите.
Когато ни гледат отвън
Ситуацията с „Левски“ и действията на крайните фенове на клуба още през 2012 г. влезе в полезрението на европейските медии. Това стана след като по време на мач от европейските клубни турнири срещу босненския ФК „Сараево“ беше издигнат надпис „Ратко Младич и Аркан ви е..ха. Сега на ред сме ние“.
Няколко години по-късно в мач от вътрешното първенство беше издигнато знаме на УЕФА, но вместо „Не на расизма“, на него беше изписано „Кажете да на расизма“. От европейската футболна организация неколкократно затваряха стадион „Георги Аспарухов“ заради провиненията на феновете и налагаха сериозни финансови санкции. На ръководството на „синия“ клуб се налага и да призовава феновете да се въздържат от „агресия, насилие, расизъм и ксенофобия“ по време на мачове.
Проблемът обаче не е само в ултрасите на „Левски“.
Мачовете на националния отбор не остават по-назад от тези тенденции. Дори в този цикъл от квалификационни мачове България вече получи наказания за прояви на расизъм. Заради поведението на феновете от домакинството на Косово и гостуването на Чехия, Дисциплинарната комисия на УЕФА наложи на БФС частично затваряне на трибуните именно по време на злополучното домакинство на Англия. Според множество коментари това е било и по-лекото наказание, тъй като в такива случаи е възможно дори и затварянето на стадиона.
През 2011 г., когато отново Англия гостува в София, отново се появиха оплаквания от страна на футболистите на гостуващия тим, свързани с расистки възгласи.
Предизвестената драма
Всъщност за това, което в понеделник вечер се случи на „Васил Левски“ сякаш се знаеше от няколко седмици. Още след мача между Англия и България в Лондон в началото на месец септември, когато се появиха информации за обиди на расистка основа, отправени от български запалянко, мениджърът на англичаните Гарет Саутгейт заяви притеснението си, че това може да се случи и по време на гостуването в София. Тогава той заяви, че футболистите му обмислят да напуснат терена, ако чуят подобни скандирания срещу себе си.
„Притесняваме се от расизъм. Правим си планове. Ще го обсъдим с играчите, преди да заминем. С България си имаме история. Искам да съм сигурен, че можем да реагираме по най-добрия начин, каквото и да се случи“, каза тогава Саутгейт.
Няколко седмици по-късно в интервю за медиите един от тъмнокожите футболисти в тима на Саутгейт Тами Ейбрахам пък сподели, че в отбора са взели решение при случай на расизъм заедно да напуснат терена без да спазват процедурите на УЕФА.
Според правилника има 3 стъпки – прекъсване и предупреждение от диктора на стадиона, прибиране на отборите в съблекалнята и окончателно прекратяване на срещата. В понеделник вечер видяхме първите две стъпки, като изключение направи прибирането в съблекалнята при повторното провинение.
На тези две реакции от английския щаб БФС отговори с две писма от страна на Борислав Михайлов до ръководството на УЕФА, с които бе изразена позиция, че действията на англичаните нагнетяват обстановката около срещата и че подобни изказвания са обидни за българските фенове.
„Наистина сме шокирани от опитите българските запалянковци да бъдат сочени с пръст като потенциални нарушители на реда и правилата“ се казва в писмо на Михайлов до генералния секретар на УЕФА Теодор Теодоридис. Според президента отношението към българските фенове и общественост е било несправедливо.
Други мерки, поне публично, не бяха обявени
Ултрасите като огледало
Позицията на Михайлов е показателна за отношението към проблема с неравенството и расизма в България. Подобна беше и реакцията на старши-треньора на България Красимир Балъков, който след мача в понеделник заяви, че не е чул расистки скандирания и настояваше да говори за футбол. Много медии, на свой ред, се фокусираха върху спортния резултат.
Този подход изглежда логично следствие от сигналите, които обществото получава, включително и от представители на държавното управление.
През 2017 г. стана ясно, че служител от министерството на отбраната е публикувал в социалните мрежи снимка с 10-годишна давност, на която отправя нацистки поздрав на фона на Военноисторическия музей в София. По-късно той беше уволнен за действията си и се извини.
В началото на 2019 г. пък изказване на вицепремиера Красимир Каракачанов предизвика протест с искане за оставката му. След инцидент с военнослужещ в пловдивското село Войводиново Каракачанов заяви, че „циганите в България станаха изключително нагли вече“ и, че „търпимостта на българското общество се е изчерпала“.
Единственият кандидат за главен прокурор Иван Гешев също прави подобни изказвания и те също не са последвани от санкция. В интервю пред БНТ неотдавна той заяви, че „циганите така правят“ - като коментар на промяната на показанията на свидетел по делото „Иванчева“.
Случаят от стадион "Васил Левски" по-скоро ще има друго развитие, ако съдим по силата на обществения отзвук и по факта, че последствията за футболния съюз и националния отбор ще бъдат сериозни. Оставка на ръководството на БФС сама по себе си надали ще е достатъчна промяна, тъй като въпросът не е само футболен.
На фона на цялата реакция на омаловажаване на проблема се открои поведението на капитана Ивелин Попов. В полувремето на мача той се опита да призове феновете да спрат скандиранията си и дълго говори с тях. Тази негова постъпка заслужи единствената похвала от страна на футболистите и медиите в Англия. Остава въпросът кой ще последва неговия пример.
