Втората световна война. САЩ създават военни бази в Тихия океан. Жителите на Меланезия наричат самолетите "железни птици" и започват да вярват, че при правилни религиозни ритуали тези "птици" ще донесат и на тях храни и вещи, с каквито "боговете" са дарили белите. Антрополозите наричат този феномен "карго култ" или "самолетопоклонничество". Меланезия ли казахме? Не само. В България има поне една сфера, в която се развива сходен култ – в образованието.
За седмица в България имаше две образователни събития, представени и възприети от българските граждани като апокалиптични. Първо, за по-малко от час родителите в ромските махали в Сливен, Ямбол и Карнобат прибраха децата от училища и детски градини заради слух, че „социалните вземат деца от училище“.
Училището, като място, където злонамерени социални работници „ловуват“ деца е определено недостигана досега степен на недоверие и параноя, обзела хиляди родители с любезното съдействие на... чакаме ДАНС и МВР да ни кажат на КОЙ.
Второ, на много места се появи информация, че „образователната реформа официално катастрофира“ - по повод започването на процеса на преглед и усъвършенстване на новите учебни програми от 2016 г., което принципно е отговорност на МОН и принципно се очаква да бъде правено на всеки 4 години...
За седмица, поведението и реакциите на твърде много български граждани – иначе горди европейци и уж носители на цели 13 века значим принос в забележителната европейска цивилизация, изглеждаше като поведение на изолирано полинезийско племе със собствен карго култ.
Ритуалите и вълшебното минало
Карго култът е причудлива религиозност, която се ражда от срещата на предмодерни общества с високи технологии, попаднали в техния хабитат временно. След изчезването на мистично различните, вълшебни високи технологии, местните хора започват старателно уподобяване и ритуално разиграване на извънредния си опит от срещата - с надеждата, че ще се повтори. И чакат чудо. (Повече за карго култа можете да намерите тук).
В нашия случай основният двигател на карго култа изглежда са страхът и паниката пред всякакви промени, вкл. и напълно измислени. А в центъра на собствения ни карго култ е... миналото. По причини, за които трябва да се пише отделно, твърде много от нас са убедени, че нашето минало е вълшебно и всичко е било по-добро, по-красиво и по-изобилно в миналото. Само за седмица успяхме да извършим следните „ритуали“ пред олтара на родния карго култ:
* Шумно и категорично да прокламираме, че българското семейство е обект на варварско нападение от разни страни, с цел да се отдалечи от съвършеното си хармонично състояние и традиционните ценности от... миналото;
* Ясно да посочим виновниците за настоящето нерадостно положение на българското семейство – системите за закрила и за социално подпомагане, училищата и светската държава, които създават вредни закони и практики. Но ако прекратим дейността им, ще възстановим отново хармоничното състояние на нещата от... миналото.
* На практика да проверим „бойната си готовност“ да измъкнем децата от училище – това крайно „опасно“ за тях място. Научихме, че сме изключително бързи, но само 5-6% от нас разбират „опасността“. Ще работим още по въпроса. Предстои поход. Който ще припомни на българите как са се „вдигали като един“... в миналото.
* Да обявим за провал на образованието едно от малкото разумни решения на МОН в последните 15 години – да усъвършенства своевременно учебните програми на децата въз основа на данни от тяхното прилагане и констатирани проблеми. И да направим това с обилни твърдения колко съвършени са били учебните ни програми... в миналото.
Три стъпки за излизане от ситуацията
Карго култовете са забавна част от изследванията на предмодерните изолирани общности. Но уви, те са симптом на тежка обществена парализа при развити общества като нашето. Причините за парализата са две: критична маса функционално неграмотни граждани (по официални данни такива са над 40% от активните българи във всички генерации), както и наличието на институции, изчерпали доверието на гражданите с грешки и пълна безотговорност за грешките.
След невъобразимата седмица с образователните апокалипсиси, искам да оставя тук за размисъл някои възможности, които ще пропилеем, ако в спешен порядък не закрием съзнателно родния карго култ към миналото и прилежащото му чакане миналото да възкръсне по вълшебен начин и да ни дари благодат:
- Адекватни на съвременните деца учебни програми. Ако оставим МОН да се справя пак безнадзорно със задачата да усъвършенства новите ни програми и пак да ги сервира на децата и учителите без апробация и/или предварителна оценка на въздействието ще се отдалечим на още 4 години от най-доброто образование, което сме способни да осигурим. Още 250 000 деца ще пропуснат шанса си за такова.
- Някакъв, дори скромен, напредък в гражданската ни грамотност. 30-а година не мърдаме от бебешкия стадий на гражданска грамотност на свободни хора. Първо си пренебрегваме гражданските отговорности като капризни деца, загрижени само за личното си удобство, а после правим походи и протести да защитим гражданските си права и все още срамно голяма част от нас не могат да различават частния интерес от публичния.
- Миналото като учител по функционална грамотност. Докато не се разделим с илюзията, че миналото ни е вълшебно и съвършено и не започнем да го разглеждаме като каквото е – опит на хората преди нас, озовавали се в разни ситуации, от които интересни са подобните на тези, в които се озоваваме днес ние самите – само си губим времето да гледаме в миналото.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
