Изборите от 13 октомври, които бяха спечелени с голяма преднина от управляващата националистическа партия "Право и справедливост", показаха, че страната най-вероятно ще продължи да е нескопосан партньор на ЕС и категоричен приятел на американския президент Доналд Тръмп. Но този вот може би сигнализира и за нещо друго - за края на един друг Доналд - Доналд Туск - и за възможна имплозия на "Право и справедливост".
Това, което е сигурно, е че изборната нощ беше триумф за лидера на партията Ярослав Качински. 70-годишният политик премина през невероятни житейски обрати. През 2006-2007 той беше редовно подиграван като министър-председател, а началото на това десетилетие прекара буквално като политически маргинал, след като неговият брат-близнак и президент на страната Лех Качински загина в самолетна катастрофа в Смоленск през 2010 г.
В тази катастрофа загинаха и няколко други изтъкнати представители на елита на страната, включително и много от най-светлите умове на "Право и справедливост", а на осиротелия Ярослав му остана да превърта едни и същи конспиративни теории за това как руският президент Владимир Путин, заедно с полския политически съперник на "Право и справедливост", бивш министър-председател и настоящ председател на Европейския съвет Доналд Туск, са нагласили смъртта на любимия му брат.
И така до 2015 г., когато "Право и справедливост" се озова обратно във властта с мнозинство в Сейма и 37% от вота, след като хората вече бяха изморени от 8-годишното управление на Гражданската платформа и от нарастващия брой на политическите скандали с участието на партийни членове. Тази "Право и справедливост" вече излизаше с нови и свежи лица, но Качински дърпаше конците някъде зад кулисите.
Днес той вече няма нужда да се крие. Той съвсем открито е основното действащо лице и той е този, който осигури на партията си още по-голяма победа. При 90 % извадка от протоколите се оказа, че "Право и справедливост" печели почти 45%.
Полша е земята на "Право и справедливост", а Качински е нейният господар
Този път опозицията дори не може да каже, че нейните избиратели не са били мобилизирани. Процентът на участвалите в изборите беше висок за страната – 61%, което е с 11 % повече от гласувалите преди 4 години. Освен това "Право и справедливост" спечели в 14 от общо 16-те района на страната. Нещата са ясни: Полша е земята на "Право и справедливост", а Качински е нейният господар.
Това, че той напълни със свои приближени държавните компании и държавните медии, а после се нахвърли и върху съдебната система, със сигурност спомогна за разрастването на конфликта на Полша с ЕС, но това нанесе по-голям удар на търпението на ЕС, отколкото на броя партийни последователи. Сега полското правителство не просто триумфира, но и забелязва, че новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен ще критикува по-слабо Полша.
Но най-майсторският удар на Качински беше програмата за семейни надбавки, наречена 500+, защото предвижда за всяко дете в семейството по 500 злоти (130 щ.д.) на месец.
Това му донесе небивал успех и открои нещо много важно: че макар и поляците да бяха щастливи от западната си реинтеграция през последните десетилетия, много от тях се почувстваха изолирани от процесите на глобализацията и от шоковата терапия в икономиката. За много от тях са дълбоко неприемливи и някои от западните ценности, каквито са бързото навлизане на светскостта, правата на общността ЛГБТ и екологията.
Нобеловата лауреатка Олга Токарчук е разглеждана като анти полска авторка от много поляци
Качински беше усетил това и го използва с голям успех. Беше разбрал, че това е общество, в което новата нобелова лауреатка Олга Токарчук, високо ценена в космополитните среди, е отхвърлена от много други като „анти полска“ или „мейнстрийм“ авторка.
Това е среда, подобна на тази, в която процъфтява американският президент Доналд Тръмп и не е случайно, че Тръмп и "Право и справедливост" се разбират толкова добре. Варшава винаги е разглеждала Вашингтон като свой непоклатим съюзник, а Полша е може би единствената европейска държава, в която спорният президент на САЩ може да разчита на топъл прием както на улицата, така и сред властите.
Отминалите избори подават обаче и друг сигнал: за нуждата от ново поколение в полската политика. През декември Доналд Туск ще привърши мандата си в Брюксел. Той и до този момент е най-голямата звезда на опозицията и за никого не е тайна, че той се стреми към полските президентски избори, които ще се състоят в първата половина на 2020 г. Но след разгрома, който неговата партия претърпя на сегашните избори, не е ясно как той ще се справи с опонент от ранга на Анджей Дуда. Ако се кандидатира и загуби, с него ще е свършено, но ако не се кандидатира изобщо, той просто няма къде да отиде.
По ирония на съдбата, триумфът на Качински от неделя може и да е последен за него. Той се позовава на крехкото си здраве и твърди, че няма да остане още дълго в политиката. Зад гърба му вече е започнала битка за това кой ще го наследи, като основните претенденти са настоящият премиер Матеуш Моравецки и вътрешният министър Йоахим Брудзински. Само че нито единият, нито другият имат харизмата на Качински и цялостната подкрепа, на която той се радва в партията. Новото поколение най-вероятно ще бъде свидетел на по-нататъшно фрагментиране на полския политически живот, докато страната търси мястото си на един все по-размирен континент.
