Казваш, че търсиш игла в сеното, но не си видял слона в стаята. Премиерът Борисов влезе в тази роля във вторник. Той каза, че ДАНС и МВР издирват разпространителите на неверния слух, че "държавата ще взима децата на хората". А през това време "Фейсбук" и няколко сайта суфлираха като деца в киносалон: вашият човек е Александър Урумов, работи в правителството.
"Служител от пресцентъра на Министерството на отбраната е сред хората, разпространявали фалшиви новини как ще бъдат отнемани деца от родителите им", написа пръв вестник "24 часа". За кого точно става дума, не пишеше, но следващите източници вече цитираха и име.
Александър Урумов е директор на пресцентъра на Министерството на отбраната. В четвъртък той отрече да има нещо общо с всяването на паника в някои от ромските махали, където родители дотолкова се уплашиха от слуха, че изтеглиха децата си от училищата. Пред Нова телевизия Урумов каза, че сам е жертва на слухове и че предоставя на органите на реда достъп до всичките си канали за комуникация - за да се уверят, че е невинен.
Запитан как тогава си обяснява стрелите по негов адрес, той казва, че намесването на неговото име е "пряко свързано" с категоричната му позиция срещу Истанбулската конвенция и "всякакъв род джендър политики".
Същото твърдят и неговите опоненти - не че той е човекът, пряко подлудил ромските махали, а че от месеци и дори години разпространява неверни твърдения, които логично са породили призрака на злата държава, отнемаща деца право от междучасието.
Кой е Александър Урумов
Александър Урумов е роден през 1969 г. в Брацигово. Завършва българска филология през 1994 г. в София. Публикува художествена литература от 2009 г. Оттогава поне датира първият му сборник с разкази "Приказки в края на времето", който получава награда за литературен дебют и дава живот на награждавания моноспектакъл "Лалугер". За много хора Урумов е преди всичко писател, а не човек, свързан с политиката.
Член е на Консервативно-екологичната партия та Христо Бисеров още от началото на 90-те, пише вестник "Сега" преди време.
В правителството на Иван Костов той става за първи път говорител на Министерството на отбраната (1997-2001) и повече не напуска сферата на публичните комуникации. Междувременно е активен и в организирането на политически и граждански групи. През януари 2001 той е съучредител на сдружение ЕКИП на Христо Бисеров, което се изгражда предимно от отцепници на СДС, влели се впоследствие в ДПС и част от тях подкрепили Симеон Сакскобургготски.
През 2006 г. Урумов става ръководител на звеното за връзки с обществеността на БНБ. По-късно защитава управителя на банката Иван Искров по време на фалита на КТБ.
Заемането на публични длъжности води и до осветяването му като агент на ДС, вербуван на 19-годишна възраст под псевдонима Абел. В тази вербовка привличат най-вече два факта – че псевдонимът е на името на известния руски шпионин Рудолф Абел, арестуван през 50-те години в САЩ и че досието на Урумов е било част от прочистената документация на МВР през 1990 г.
Религията и борбата с либералните ценности
В средата на 90-те години Урумов приема кръщение в евангелската църква "Вяра" в Пловдив, твърди "Дневник", като обръща внимание на едно противоречие: Урумов прави голяма част от публичната си кариера чрез ВМРО, но през 90-те години ВМРО е организация, бореща се с така наричаните тогава "секти", към които причислява и евангелските църкви. Урумов е активен евангелист, негови проповеди могат да се видят в Ютюб.
В последните години много онлайн медии препечатват постове на Урумов в социалните мрежи, насочени срещу дейността на милиардера Джордж Сорос и срещу ценностите на либералната демокрация, които авторът представя като инструменти за натрапване на еднополовите бракове и за разрушаване на семейството.
Неговото име нашумя през 2017 и 2018 година, и в двата случая заради неговото схващане на думата "джендър" и неговия прочит на един международен документ - така наречената Истанбулска конвенция.
ВМРО и политиката на правителството
В края на 2017 г. вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов стана първият изразител на невярното твърдение, че в Истанбулската конвенция се прокарва приемането на еднополови бракове.
В действителност документът е посветен на защитата на жени от домашно насилие.
Тогава Урумов, който вече беше шеф на пресцентъра на министерството, стана едно от знамената на негативната кампания, обединила ценностно най-разнородни групи като евангелистите, православната църква, националистическите организации и БСП. Независимо от хуманитарното си образование, Урумов използва научния - и съответно неутрален - термин "джендър" като му вменява несъществуващо съдържание и го придружава с негативна оценка, стигаща до вулгарност.
Според изследване на Асоциацията на европейските журналисти от началото на 2018 г. ВМРО е "един от основните двигатели" на коментарите на Истанбулската конвенция, като самият документ е бил споменат в над 7000 публикации, излезли в рамките на само 31 дни - през януари 2018 г.
Урумов определя защитата на Конвенцията като "антихристиянска демонстрация", "фобия срещу нормалността", "богоборство", "ментална болест", "демоничност" и пр.
Фактът, че определенията на Урумов излизат публично в социалните мрежи и пресата, докато той самият е високопоставен държавен служител, принуди Софийския университет да вземе отношение, но това не доведе до промяна.
През 2019 г. той многократно пише вече срещу друг проект - предложенията за промяна на Стратегията за детето. Твърди, например, че този документ въвежда "детско Гестапо" по подобие, според него, на норвежката социална служба "Барневерн". Обявява се и против самото съществуване на Държавната агенция за закрила на детето.
Дали е ходил лично в ромските махали, за да пуска слухове, че Гестапо ще им вземе децата? Не звучи правдоподобно за човек с лъснати обувки и работно време на държавна служба. Но едно е сигурно: никога не е бил критикуван публично от представител на правителството, докато всъщност се е обявявал против основни елементи на политиката му.
