Български общественици публикуваха декларация, в която изразяват „разочарование и дълбока тревога“ от позицията на българското правителство и парламент за преговорите за членството на Северна Македония в ЕС.
Днес Народното събрание потвърди позицията, приета в сряда от правителството, която поставя редица условия за подкрепа на напредъка на преговорите за членство на Северна Македония.
В декларацията се казва, че тя представлява „завръщане към езика на националкомунизма“.
Подписалите документа, сред които историкът Стефан Дечев, политолозите Огнян Минчев и Димитър Бечев, културологът Александър Кьосев, бившият министър на отбраната Николай Ненчев и евродепутатът Радан Кънев, определят като „разумни“ исканията за ускоряване на работата на Смесената комисията по исторически и образователни въпроси и отразяването на вече постигнатите договорености в учебните програми, на паметниците и в изказванията на държавници и медии, свързани с отразяване на исторически събития.
Според подписалите обаче „цялостният тон на т. нар. Рамкова позиция спрямо Република Македония е недопустим“ и в нея „се съдържат редица притеснителни и проблематични изисквания“. Като такива авторите посочват искането историята до 1944 г. да се третира като история само на един народ – българския.
„Всъщност днешна България и днешна Северна Македония са равноправни наследници на вековната култура и цивилизация. Затова осъждаме често използваното от някои националисти и от двете страни понятие „кражба на история“, се казва в декларацията подкрепена от хора с различни професии.
Като дискриминационно се определя изискването историческите и литературни извори от XIX в. и XX век да се представят в учебниците освен на официалния език и на оригиналния език, на който са написани.
Авторите напомнят, че в Северна Македония вече има много реабилитирани жертви от Югославия, което се залага изрично в правителствената позиция.
„Най-притеснителното е, че Рамковата позиция на българското правителство препотвърждава изрично крайно необяснимото за международната общност неуважително отношение към политическата и културна идентичност на Република Македония. Отричането и понижаването на създадената през последните десетилетия македонска култура може само да нагнети омраза към България. По този начин българската рамкова позиция вместо да засили връзките ни на база нашата обща история, ще се превърне в нова разделителна линия на подозрение и неприязън“, се казва в декларацията.
