В квартал "Факултета" е пълно с проблеми, но този, за който всички говорят днес, е въображаем. Не се разбира веднага, защото кварталът изглежда такъв, какъвто е бил и друг път. Но един репортер с камера може да подейства като магнит за събралите се на площада.
Дори без да задавам въпроси, всички се събират на едно място и започват да говорят за проблемите си. Получава се какафония, защото го правят едновременно, но след няколко минути всичко става по-отчетливо и ясно. “Притеснени сме”, казва на по-висок глас мъж на около 30 години, който отказва да се представи с името си, но иска да обобщи случващото се.
Хората се страхуват, че някой всеки момент може да дойде и да вземе децата им. Някои са го чули от приятелите си, други са гледали различни публикации в интернет, а трети са разисквали въпроса по време на богослуженията в църквата - едно от най-посещаваните места във “Факултета”.
“По фейсбука качват снимки и това - онова. Трети път го чувам това нещо. Колкото и да е лъжа, има малко истина, нали знаеш? Чух някакви неща, те ги взимат, не ги взимат за Червения кръст или социалните. На гейовете ги дават”, казва същият мъж, който въпреки че се е съгласил да застане пред камерата, все още не споделя името си. В контраст с притесненията му под якето му се подава тениска със знамето на мира - символ на ЛГБТ общността по целия свят. Вероятно не си дава сметка за това, както и за факта, че самият той е станал жертва на фалшивата новина, че някой идва за децата му.
“На педофилите даже ги дават. Нали ако някой ми вземе детето, ще го утрепам”.
Казва, че има три деца, за които се грижи добре. Докато разговаряме няколко души от събралите се наоколо му подсказват, че се страхува напразно. Не го убеждават.
“Има паника. Паниката идва от хората. Така се чуват някакви неща, не сме съгласни. В другите държави щом ги взимат, ще ги взимат и тука. В квартала се разчу”.
"Виждаме тревога в очите им"
Почти не е останало място, на което това да не е най-обсъжданата тема. Малко по-навътре в квартала се намира Здравно-социалният център за интегрирани услуги. От години тук помагат на млади семейства, консултират бъдещите майки и помагат на общността. В сградата има и детска градина.
“Хората започнаха да се страхуват за децата си. Включително спряха да посещават услугите, които са вътре в самия квартал, като групите за развитие на родителски умения на майките”, разказва Антония Тилкова, която работи в дневния център.
“Започнаха да задават въпроси: защо събираме информация за децата им, какво правим с нея, на кого я предоставяме. Виждаме тревогата в очите им”. Всеки ден педагозите успокояват родителите, понякога с успех, понякога напразно.
“Опитваме се да разсейваме страховете, но се вижда, че по-малко деца играят навън, хората са забързани”, казва Тилкова. Някои дори обсъждали в семействата си единият родител да напусне работа, за да може да си стои вкъщи и да гледа децата, докато не отмине бурята.
"Заради един кариес"
Емилия Радкова идва, за да прибере дъщеря си от детската градина. След няколко разговора с “госпожите” вече е по-спокойна, но само преди няколко седмици е била на първата редица по време на протеста в София срещу т.нар. Стратегия за детето - документът, който предизвика бурята или по-скоро “документът, от който някой създаде паниката”, както уточнява Антония Тилкова.
Въпреки че документът е оттеглен от правителството и че в него няма и дума за отнемане на деца по начина, по който го описват в квартала, Емилия е била готова да направи всичко, за да защити “най-скъпото си, защото децата са нашата слабост”.
“Всеки един родител е притеснен за своето дете и би излязъл на протест или на нещо по-голямо. В началото се притеснявах след тази паника, после обаче поговорихме с госпожите от градината и се поуспокоихме”, казва Емилия и уточнява, че доскоро е събирала информация предимно от интернет. В хранителния магазин, в който работи като касиерка, обсъждали, че имало опасност социалните да започнат да прибират деца дори заради един кариес. “Всеки споделя във Фейсбук, хората си говорят постоянно. Сред толкова много хора, които вярват, и аз вярвах, че е истина”.
Кой разбунва духовете
Ефектът от паниката в социалните мрежи се усилвал от предаването на слуха от уста на уста. Страхът в момента е основният катализатор за действията на някои хора от квартала, които са решили да спрат децата си от училище, а недоверието и мнителността присъстват във всеки разговор с непознат. Дори педагозите, които не са чужди на жителите на “Факултета”, не успяват да разсеят ефекта от фалшивите новини.
“Този процес тече от много време, повече от половин година. През последния месец обаче ескалира и започнаха да се чуват призиви “Събудете се, не виждате ли какво става около вас, взимат децата, а вие нищо не правите”, разказва Антония Тилкова.
Някои от притеснените родители ѝ споделили, че в църквата са гледали клипчета, на които се вижда как прибират деца в полицейски коли и ги отвеждат. “Тези видеа дори не са заснети в България. Те са ги гледали и са разисквали дали това е възможно да се случи и тук. Аз силно се надявам ролята на църквата да е да успокоява духовете, а не да ги разбунва”.
Сега, след паниката, която опразни редица училища в страната, след като родителите не ги псунаха на училище, служители на министерството на образованието са натоварени със задачата да обикалят кварталите и да разсейват слуховете. Това се случва месеци след като зарди фалшиви новини стратегията за детето беше превърната от документ за защита на семейството и децата в истинско плашило.
“Разговаряме с всеки един клиент, който влезе тук и има някакви страхове или зададе въпрос. Слава Богу, голяма част от хората все още ни имат доверие и успяват да се вслушат в думите ни и да станат посланици на истината. Колкото и ние да говорим, истината е, че хората сами трябва да отворят и да прочетат. Както имат тези умни телефони, откъдето получават тази фалшива информация, така могат да ги използват, за да научат истината, казва Тилкова.
Емилия Радкова и утре ще доведе дъщеря си в детската градина и после ще отиде на работа в магазина. От човек, станал жертва на паниката, сега се е заела с мисионерската задача да успокоява останалите и да им повтаря: “Никой няма да дойде за децата”.
