По време на избори най-неправилното поведение на избирателите, но пък най-правилното за кандидатите, е да не става дума за икономика и публични финанси.
За икономика на парламентарни избори не е ставало сериозно дума от 2005 година. След това фискалните илюзии преобладават. На общински избори и кандидатите, и избирателите не се интересуват от финансите на общините.
Сложности
Темата е сложна и неизбежно е обяснявана на леко дървен език. Финансите на общините са бюджетите им (данъчна политика, приходи и разходи) плюс отношенията им с централния бюджет и банките и финансирането на дейности и фирми.
Връзката между стопанството на страната и състоянието на общините е много трудно намираема. Недостатък на методологията на БВП и пр. е, че той моделира предимно на равнище страна. Преводът на тази статистика на нормален език се прави от години от неправителствена организация и се нарича Регионални профили. Той се използва от НСИ (откъдето е повечето информация), Сдружението на общините и общини, които си поръчват собствен профил.
Прозрачността на общините, заедно с тази на държавните институции, се наблюдава и отчита от Програма достъп до информация след 2001 г. Подраздел е активната прозрачност, която включва и т.нар. „бюджет за гражданите“ – обяснение на бюджетите на общините за неспециалисти, което се съставя и публикува заедно с годишните бюджети. Отчетите на ПДИ показват, че преди 19 години публикуването на общински бюджети е изключение, преди 15 години става практика за около 25% от общините, а сега това правят почти всички. Бюджети за гражданите публикуват повече от половината от тях.
Фискална децентрализация а ла Булгар
Следващата причина е ниското равнище на децентрализация на приходите на общините. Те са законодателно отрязани от приноса на техните жители и бизнес към БВП на страната. Посредник е министерството на финансите.
Централизацията бе оправдана, когато правителствата на България трябваше да изплащат външен дълг от над 100% от БВП (каквото бе равнището му през 1997 г.), натрупан през периода 1944-1987 г. От 1998 г. досега този дълг е съкратен повече от четири пъти, страната има най-добрия кредитен рейтинг оттогава, той е такъв и през 2004-2007 г. (вследствие на реформите след 1999 г. и присъединяването към ЕС), но общинските финанси още зависят до към 80% от зентралния бюджет и програмите на ЕС.
От по-стари анализи, като този на ИПИ от 2013 г. за „Данъчна политика на местно ниво“, е известно, че собствените приходи са относително малък дял в бюджета на общините. А актуализираните данни за 2007-2018 г. показват, че за изминалия период няма съществена промяна по този показател. Динамиката на общинските приходи от централния бюджет и оперативните програми на ЕС е почти стриктно успоредна и в абсолютни стойности се увеличава.
Общинските финанси често работят по бай-Ганьовски начин.
У нас е измислен политически най-съвършения модел на фискална децентрализация: всички пари се донасят в София, а след това кметовете ги разнасят обратно. Всъщност това е модел отпреди 1989 г. Но тогава на мястото на министъра на финансите бе всъщност „Тодор Живков“.
След изплащането на външния дълг от онова време, „моделът“ на централизация на общинския фиск е очевиден модел на политическа зависимост. Преди седем-осем години трябваше да договоря съвместно дружество с 35 добре работещи фирми от Бургас. Само три от тях не ме попитаха изрично какви са ми връзките с политическите партии в София.
Привлекателна София
Засега София е единственият град, за който не много задълбочено бюджетът е тематизиран в сегашната кметска кампания. По-малките градове естествено не стигат до равнище на общ дебат.
„Който управлява София, вероятно ще управлява България“ е достоверна оценка на нейната независимост, място в икономиката и състояние на публичните й финанси.
Независимостта е видима от статистиката на общинските приходи и разходи.
От малките общини по-добре от София са или общините, които са центрове на курорти (Банско, Балчик, Несебър и Созопол и пр.), при които собствените приходи са между 60 и 70% от общите приходи, или общините, където е съсредоточена добивна промишлености - съотношението е от над 80 до около 70%. Като в Челопеч и Девня.
Сред големите София води с 61% собствени спрямо общите приходи за 2019 г. и тук покритието на разходите за местни дейности с тези приходи е 123%, за м.г. - 141%. „Авансовото“ финансиране на местни дейности е възможно със заеми. София и в това отношение стои добре.
Няма точни изчисления на НСИ за БВП по области за последните две години, но според статистиката на БВП на човек от население излиза, че:
- Софийският БВП е стабилно над два пъти по-висок от следващата (засега) по икономически потенциал община - Пловдив, и това съотношение е относително постоянно за последните десет години;
- Приносът на София в БВП на страната е между 37 (ако се смята, че в София работят само регистрираните софиянци) и 42% (ако се смятат пътуващите всеки ден);
- Ако се отчетат и нерегистрираните софиянци и страничните ефекти, София най-вероятно допринася за повече от 50 от БВП на страната. Градът е естествен център на стопанска гравитация.
И дълговете на София наистина са 52% от общите дългове на общините и от този факт се прави очевидния извод, че тя „е рекордьор по натрупани дългове“. Важното обаче е, че този дял съответства на мястото на София в икономиката на страната, че обслужването на този дълг през 2019 г. е около 5% от собствените приходи (при фискален стандарт 15%), че София е единственият град с кредитен рейтинг като този на България (лихвите са фиксирани и исторически много ниски) и че гаранциите с общинско имущество са нула.
Накъсо: София е атрактивна, защото рисковете от управлението й са относително малко, а политическите ползи са видими за всички.
За какво не се говори
Макар и за инвестиционни проекти, дълговете на повече от половината общини не са толкова добре управлявани. Има известно подобрение, но то е обективно бавно, поради отсъстваща фискална, под контрола на местните, връзка между общинската и националната икономика.
Изброените факти не са нови. Статистиките и наблюденията на министерството на финансите, НСИ, ИПИ и ПДИ показват достатъчно добре тенденциите, практическите възможности и потенциала за изменения в положителна посока. Това важи и за ефектите от фискалната децентрализация, и за състоянието на прозрачността, за която е изготвен много качествен граждански одит.
За съревнованието в страната тези теми и статистика „не са интересни“, защото показват пътя на премахване на зависимостта, за която стана дума по-горе. Състоянието на прозрачността показва по какъв начин може да се подобри отчетността в управлението на общинските финанси. Корупцията не е самостоятелен феномен. Но заедно с чудесата, изказани според максимата „никой не може да ти даде онова, което аз мога да обещая“, тези теми са начин за промяна на завареното положение.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
