България няма да дава безусловна подкрепа на влизането на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС). Президент и правителство, подкрепени и от депутати, декларираха, че подкрепата ще бъде обвързана с условия.
Доколко реалистично е поставянето на условия?
Премиерът Бойко Борисов говори за 71 инструмента, които България може да използва, за да защити националния си интерес. Още миналото лято, в пика на еуфорията около решаването на 27-годишния спор за името между Гърция и Македония и подписването на Преспанския договор между Атина и Скопие, президентът Румен Радев сипа сол в раната, като обяви, че не е доволен от намереното решение, а лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че пренаписването на историята не е решение за Балканите и призова да се намери български държавник, който да заяви това на Скопие.
Подкрепата на София
Всъщност България никога не е имала безусловна позиция по влизането на Северна Македония в ЕС и в НАТО. Именно резултат от тази „условност“ е подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество през 2017 г. То беше направено с голяма тържественост и съпроводено от клетви, че сега всички спорни въпроси ще бъдат уредени. Така новината беше предадена и в Брюксел, където и до днес посочват сключването на споразумението, наред с Преспанския договор, като решаващо обстоятелство за разчистването на европейския път пред Скопие.
Преди Бойко Борисов и Зоран Заев да положат подписите си под документа, договорът отлежаваше с години в очакването да настъпят условия за неговото подписване. Времето обаче се оказа недостатъчно в него да се заложат по-конкретни репери за измерване на неговото изпълнение. На два пъти през последните две седмици президентът Румен Радев говори, че липсата на конкретни условия и измерители в договора „доведе до драстично изоставане в изпълнението на договора от процеса на европейска интеграция“ на Северна Македония и че комисията за решаването на спорните въпроси от историята "не е постигнала особени резултати".
Колкото и последното да е спорно предвид уреждането на спора чий е цар Самуил, както и разпределянето на героите и събитията от цялата Античност и Средновековие, българската страна търси вините за пропуските у съседите.
За сравнение Договорът от Преспа, сключен между Гърция и тогава Македония, е документ от друг клас – практичен, конкретен и изброяващ в детайли действията и сроковете, в които Македония трябва да предприеме исканите от Атина промени по отношение на името, документите за самоличност, регистрационните номера и даже табелите на официалните институции.
Но договорът за приятелство вече е факт и едва ли скоро ще има възможност да бъде променян, така че македонската страна да бъде по-усърдна при уреждането на останалите неразделени части от историята и историческите личности. Така София се обръща към основното си геостратегическо предимство - членството си в ЕС и НАТО.
Кога започват преговорите?
Според европейското законодателство всички въпроси, свързани с приемането и с излизането на страни от Европейския съюз се вземат единодушно. Така, че „първият инструмент“, посочен от премиера Борисов, може да бъде бъде задействан още на 17 октомври, когато се очаква да бъде насрочена датата за започване на преговорите.
Кандидатурите на Албания и на Северна Македония, предложени за пореден път от Европейската комисия за започване на преговори, ще бъдат една от многобройните точки пред европейските лидери, които се събират само две седмици преди очаквания Брекзит. След гласуването на германския Бундестаг за започване на преговори, изглежда въпросът ще може да бъде отхвърлен набързо и може да се предположи, че няма да има настроение за дълги обяснения за македонския календар, предвид спешността на Брекзит.
Преди тях с въпроса ще се занимаят посланиците, а после и външните министри от ЕС, които на 15 октомври ще подготвят срещата на върха. Изглежда българската амбиция за „поставяне на конкретни изисквания и критерии“ не се простира върху този етап, тъй като тя е обвързана, по думите на президента, с изготвяне на национална позиция по въпроса в правителството, която да мине и през Народното събрание.
Инструментите на България
Да приемем, че дата е дадена и преговорите - стартирали. Веднъж започнали преговорите за членство, решенията за отваряне и затваряне на преговорните глави (35 на брой) също се вземат от европейските институции и изискват единодушие.
Крайните и междинни цели за отстояване на българските интереси по отношение на Северна Македония ще са критерий дали ще се дава или не съгласие за преминаване към следващия етап от преговорите, каза президентът.
Европейската комисия, която преговаря със страната-кандидатка от името на всички членове на Съюза, предлага отварянето и затварянето на преговорни глави. Решенията се вземат по време на Съвети за асоцииране, които се провеждат веднъж-два пъти годишно. Тези предложения трябва да получат одобрението на осталите страни членки. Така на всяко отваряне и затваряне теоретично България би могла да блокира напредването на процеса като му налага вето. Но за да не бъде това тенденциозно, би трябвало да представя доказателства за неизпълнени условия. От изявлението на президента Радев след консултациите с правителството и с Народното събрание в понеделник, става ясно, че целите ще бъдат свързани основно с поделянето на историята в учебниците, с надписите върху експонатите в македонските музеи и с позициите, които се заявяват в македонските обществени медии.
Забавяне и дори временно спиране на преговорите със сигурност би намерило поддръжници сред други страни членки, макар по различни причини. Въпросът на преценка на правителството при изготвянето на стратегията е да се претегли дали цената няма да е твърде висока, особено за страните в региона, включително за България.
Кога ще е краят на преговорите?
Освен формалните преговори София би имала безчет други възможности да пречи на организирането на събития, на посещения и инициативи, свързани с европейската интеграция на Северна Македония. Преди формулирането на целите и критериите е невъзможно да се прецени как те ще могат да се свържат с постигнатото дотук от българската държава за връщането на въпроса с европейската перспектива на Западните Балкани.
След приключването на преговорите по 35-те глави Народното събрание ще бъде призвано да ратифицира постигнатото споразумение за членство между ЕС и Северна Македония, което ще е последният "инструмент" от цитираните от премиера.
Иначе в ЕС важи принципът, че нищо не е договорено, докато всичко не е договорено, което ще рече, че докато Северна Македония не получи споразумение за влизане в ЕС, ратифицирано от парламентите на всички държави-членки, преговорите няма да са завършени успешно. Колко може да продължи това ли? Примерът с Турция дава отговор на този въпрос. Преговорите с Анкара се водят от октомври 2005 г. като за 14 години са отворени 16 от 35 преговорни глави и е затворена само една (Изследвания и наука). Преговорите са практически замразени след потушаването на опита за преврат срещу президента Ердоган.
