Обикновено сме свикнали да говорим за миналото на съседна Северна Македония, но идните няколко седмици ще имаме повод най-накрая и да поговорим и за бъдещето.
На 17-18 октомври лидерите на ЕС ще вземат решение за начало на преговори за присъединяване с балканската страна. Това, че решението вероятно ще е положително, стана ясно от сигнала, подаден от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който от Скопие призова ЕС да отвори врати.
Междувременно Зоран Заев получи зелена светлина от партиите от управляващата коалиция в Германия, където беше на официално посещение на 25 септември. От трибуната на Общото събрание на ООН в подкрепа на преговорите се изказаха гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и президентът Румен Радев. Докато беше в опозиция, Мицотакис се противеше на Преспанския договор, с който се уреди гръцко-македонският спор около името. Спечелвайки властта, той съвсем очаквано зае различна позиция.
Някой против?
Единствената неизвестна е как ще постъпи Франция, която се очертава като основен противник на разширяването на Евросъюза. Не е изключено Еманюел Макрон да “пусне” Северна Македония, но да каже “Non” на Албания, където реформите на съдебната система не са дали резултат. И така да убие с един куршум два заека, образно казано: да демонстрира едновременно конструктивност и твърдост, що се отнася до върховенството на правото.
Да оставим обаче политическите сметки настрана. Моментът е преломен. Повече от едно десетилетие (Северна) Македония буксуваше по пътя си към НАТО и ЕС. Към 2005-2006 г. тя минаваше за отличник заедно с Хърватия. Но с идването на власт на Никола Груевски и разпалването на спора с Гърция нещата се промениха.
Първо Черна гора, а после и Сърбия изпревариха Скопие в маратона по посока на ЕС. Черна гора успя да постигне членство в НАТО - резултат, който малцина очакваха през 2008 г., когато Гърция блокира присъединяването на тогавашната Република Македония.
Ако не мине котка път
Към днешна дата нашата съседка е на прага на Атлантическия пакт. През юли Комисията по външни отношения на Сената на САЩ одобри присъединителния протокол, подписан в началото на годината. Ратификацията от американска страна е чисто процедурен въпрос. Същото важи за останалите членове на НАТО, чиито законодателни органи още не са гласували. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео ще посети Македония през тази седмица.
Северна Македония е на прага на Атлантическия пакт
Освен ако котка не й мине път, Северна Македония ще седи на масата на предстоящата среща на върха в английския град Уотфорд (3-4 декември т. г.) в качеството си на тридесетата поред страна - членка на Алианса. В края на 2019 г. Заев и външният министър Никола Димитров ще могат да се похвалят както с приема в НАТО, така и с преговорите с ЕС.
Без да омаложаваме НАТО, който все пак е гарант за сигурността на Северна Македония, процесът за присъединяване към ЕС играе изключително важна роля.
Членството е условие в страната да се състоят преобразувания, които да заздравят институциите, да дадат тласък на икономическото развитие и - най-важното - да гарантират върховенството на правото.
"Овладяната държава"
Разбира се, няма какво да се лъжем. Опитът на България, а и, както се оказа, на други страни от Източна Европа, показа, че подобни промени може да се окажат в голямата си част фасадни и козметични. В момента, в който влязохме в ЕС, фасадата започна да се рони – както стана с мазилката на някои псевдонеокласически сгради в центъра на Скопие, издигнати по времето на Груевски.
Една от поуките от разширяването на Евросъюза е, че без вътрешнополитически ангажимент за същностни реформи и обществен натиск отдолу, “екшън плановете” за борба с корупцията и налагането на законност и отчетност се оказват празни заклинания.
В Северна Македония до болка познатият ни феномен на “овладяната държава” има дълга и славна история. В известен смисъл корупционните схеми са и основа за вътрешната стабилност, тъй като позволяват на македонските и албанските политици да си сътрудничат в споделянето на властта и разпределението на порциите.
Как Зоран Заев или пък който и да е друг на негово място ще изчисти тези Авгиеви обори не е ясно. Особено ако се има предвид, че управляващият Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ) се отличава от ВМРО-ДПМНЕ най-вече по това, че прекара дълго време в опозиция и беше встрани от паричните потоци и държавната машина. За другия важен играч в македонската политика, ДУИ на Али Aхмети, няма нужда да отваряме дума. Самият факт, че партията е почти непрекъснато на власт от 2002 г. насам, е красноречив.
До болка познатият ни феномен на “овладяната държава” има дълга и славна история в Северна Македония
Скандалът, който разтърси Северна Македония през последните месеци, свързан с изнудването на известния бизнесмен Орце Камчев (някогашен почетен консул на България впрочем), са илюстрация. Случаят “Рекет” коства кариерата на специалния прокурор Катица Янева, която разследваше корупцията по висшите етажи на властта и на практика спечели осъдителна присъда за Никола Груевски.
Правителството използва повода да печели точки пред ЕС: никой не е над закона. Може би е така. Но доказателството ще е, когато има обвинителни актове и присъди за политици и бизнесмени, свързани с настоящата власт. Именно тогава Брюксел ще може да се поздрави с успех. А София да си зададе някой неудобен въпрос.
* Димитър Бечев е автор на новоизлезлия Historical Dictionary of North Macedonia (Rowman, 2019)
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
