Обикновен делничен ден. Около Лъвов мост е пълно с хора, а трафикът от автомобилите допълва обичайната градска врява. Повечето хора не подозират, че минават покрай една от най-мрачните сгради в историята, но по-възрастните помнят - това е бившата Дирекция на народната милиция. Отпред се срещаме с историка Владимир Станев, който преподава в Софийския университет. Фасадата е боядисвана през годините, но сега вътре е празно.

“Преди и след 9 септември 1944 г., дори и след 1989 г., тази сграда се е използвала от полицията. Много човешки съдби са прекършени тук”, разказва историкът. На това място са водени политическите противници на няколко режима.

Народният дом, както е известно зданието, е открит през 1923 година. Предвижда се в него да се провеждат конгресите на БКП. Комунистическата партия обаче е забранена през 1924 година със Закона за защита на държавата и тук се настанява дирекцията на полицията. След атентата в храма „Св. Неделя” през април 1925 г., извършен от паравоенната структура на комунистическата партия, сградата е използвана за арест, през който са минали редица функционери и съмишленици на БКП.

Всяка нощ водели арестантите от цялата страна

След преврата на 9 септември 1944 година комунистическата власт заграбва цялата държава. Сградата на Лъвов мост става щаб на Народната милиция, между чиито стени започват първите стъпки към ликвидирането на всички политически опоненти на партията.

“След като завземат властта, започват да събират хора от предишния режим. Това е било като гара разпределителна. Тук разследват хората и решават какво да ги правят по-нататък, т.е. тук се взима решение кой човек ще живее и кой не, кой отива в затвор, кой отива в лагер. Затова тази сграда има такова черно минало”.

Всяка нощ водели арестантите от цялата страна. Някои пристигали с каруци, други с камиони. Инквизициите са се извършвали в подземията. В един от своите репортажи журналистът Наско Мандаджиев разказва за срещата си с ген. Мирчо Спасов, описан от него като “дясна ръка на Живков, персоналния му главорез, ръководил „мокрите дела” на партията”. Лагерите в Белене и Ловеч още не били замислени, затова мръсната работа трябвало да се върши някъде. Генералът пращал арестантите първо в мазето, там ги описвали, след което ги откарвали към Радомирско. “Там на нивята ги чакали местни момчета, на които били дали много патрони – опушквали хората и набързо ги заравяли”, пише журналистът в спомените си след срещата със Спасов.

“Няма яснота колко точно хора са минали през ареста на Народната милиция”, казва историкът Владимир Станев. Голяма част от архивите е грижливо заличена или манипулирана. Не са малко случаите на хора, влезли за разпит в сградата на Лъвов мост, а по-късно обявени за безследно изчезнали. Смъртта на други е била обявявана за самоубийство.

Място за "мокри дела"

През 1945 г. тук се озовава секретарка на опозиционния земеделски лидер Г. М. Димитров - 24-годишната Мара Рачева. Тя не излиза жива от щаба на милицията.

Рачева помага на Г. М. Димитров, който по това време е под домашен арест, да се добере до квартирата на британски дипломат, а впоследствие при американски дипломати. На следващия ден тя е арестувана от Държавна сигурност и е подложена на тежки изтезания. Официално е съобщено, че се е самоубила, хвърляйки се от четвъртия етаж на сградата. Сайтът desebg цитира полк. Бейли от британските тайни служби, който тогава съобщава в Лондон:

"Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: 1. Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати; 2. Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става; 3. Двете уши са били отрязани; 4. Дясната гърда отрязана; 5. Езикът е бил изтръгнат и всичките зъби извадени; 6. Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста..."

Не по-малко тежка е съдбата и на Людмила Славова. На изборите за 6 Велико Народно събрание през 1946 година Славова е кандидат от опозицията в Новозагорско. В изборния ден, 27 октомври, група комунисти от село Коньово я нападат, изнасилват я и я пребиват. Изборът ѝ за депутат впоследствие е касиран. Въпреки това, тя продължава да публикува статии срещу режима. През есента на 1948 година Славова е отведена в сградата на Лъвов мост и е подложена на мъчения от Държавна сигурност. Била е заливана с вряла вода в затворническата баня. Умира на 16 октомври 1948 година в болницата Централния софийски затвор.

Остналите мрачни сцени, случвали се в щаба на Народната милиция, са подобни. За тях разказва и режисьорът Стойко Шишков в документалния филм от 2015 г., озаглавен “Народен дом на терора” и събрал разказите на палачи и пострадали.

Дори след падането на комунизма сградата отново за известно време е използвана от полицията. Днес в нея е празно. За да не погуби още човешки животи, този път случайно, фасадата е опакована, защото се руши.

...

"9 места за 9 септември" е поредица на Свободна Европа за ключовите сгради в столицата, свързани с комунистическия режим и описани от инициативата "Памет за утре". "Хората лъжат, фактите се манипулират, но сградите са безпристрастни свидетели на епохата", казват историците.