Условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман предизвика серия от възмутени реакции от политици като премиера Бойко Борисов, вътрешния министър Младен Маринов, опозиционния лидер Корнелия Нинова, депутати. Сред тях беше дори главният прокурор Сотир Цацаров, който заяви лаконично, че „ако каже нещо, то ще е крещящо неуважение към конкретния съдебен състав“.
Никой от тях обаче не коментира по същество мотивите за това решение на столичните апелативни съдии Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева, нито обясни пред обществото какво всъщност представлява процедурата за предсрочно освобождаване от затвора.
"Не е инструмент за преразглеждане на влязлата в сила присъда"
„Институтът на условното предсрочно освобождаване e уреден в почти всички правни системи по света. Той не е инструмент нито за преразглеждане на влязлата в сила присъда, нито за редуциране на наложеното с нея наказание. Единствената му легитимна цел е насочена към разрешаване на въпроса дали осъденият може и да не изтърпи докрай определеното с присъдата наказание като му бъде определен изпитателен срок”, се казваше в специално обръщение на тримата магистрати, разпространено в петък от Софийския апелативен съд (САС).
Каква е процедурата и какви са доказателствата?
Законът не допуска възможност при разглеждане на молба за предсрочно освобождаване съдът да обсъжда по същество присъдата на затворника или престъплението, за което той е бил осъден. Единствените критерии, които трябва да преценят съдиите във всеки отделен случай са дали подателят на молбата е излежал половината от наказанието си (2/3 в случаите на рецидив), както и дали е представил доказателства, че се е поправил зад решетките.
До момента Джок Полфрийман е изтърпял близо 11 години и 9 месеца от 20-годишната си присъда за убийството на Андрей Монов и тежкото раняване на Антоан Захариев в края на декември 2007 г. Отделно от това австралиецът е работил в затвора, заради което от наказанието му се приспадат още около година и осем месеца. Общо – над 13 години. Затова и САС приема, че Полфриймън отговаря на първото условие.
Съдиите Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева приемат, че в случая е изпълнен и вторият критерий – осъденият да представи доказателства за своето поправяне. Ето и причините, изброени конкретно от САС:
"Всички наложени му дисциплинарни наказания са били заличени"
„- множество награди (13);
- всички наложени му дисциплинарни наказания са били заличени по силата на закона (чл. 109 от ЗИНЗС) или като награда за доброто му поведение от самата затворническа администрация;
- участвал е активно във всички достъпни курсове за обучения и квалификация, включително е овладял писмено и говоримо български език и е успял да завърши висше образование;
- подпомагал е пенитенциарните власти при контактите им с други лишени от свобода чужди граждани;
- полагал е труд, включително (по негова инициатива) без да получава възнаграждение за това;
- регистрирал е сдружение, развило и развиващо активна дейност в обществена полза;
- от докладите на затворническата администрация е видно, че през годините на изтърпяване наказанието поведението на осъдения бележи прогрес, което е довело до снижаване на рисковете от рецидив при него в много ниски стойности;
- същите доклади съдържат позитивни данни по отношение личността на осъдения, включително констатацията, че "лишеният от свобода напълно приема отговорността от извършеното, разбира мотивите за него и признава вредата от поведението си";
- полученото обезщетение от издадено в негова полза решение на ЕСПЧ е преведено по сметка на пострадалите лица.“
Остатъкът от присъдата не е достатъчна причина за отказ
Съдът подчертава и че макар остатъкът от присъдата на Полфрийман да не е малък (6 години 6 месеца и 25 дни), Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) изрично регламентира, че само това основание „не може да служи за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване“.
"Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви"
„Преди процесното осъждане осъденият не е имал криминални прояви. И по време на изпълнение на наказанието с поведението си в затвора лишеният от свобода в нито един момент не е разкрил, че може да представлява риск било за останалите лишени от свобода, било за служителите в администрацията или за когото и да е друг, дотолкова, доколкото никоя от неговите прояви не разкрива криминогенен елемент, свързан с насилие или с незачитане на чуждите права или с незачитане на правилата в социума“, се казва още в решението на САС за предсрочното условно освобождаване на Полфрийман.
Затова и тримата апелативни съдии определят „по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан от гледна точка на легитимната потребност от постигане на целите на наказанието, доколкото по отношение на него те вече следва да се приемат за успешно реализирани“.
ГЕРБ прие настоящата процедура през 2017 г.
Институтът за условно предсрочно освобождаване предвижда възможност затворниците сами да подават молби за това от февруари 2017 г., когато бе направена поправка в НПК в изпълнение на решение на Съда в Страсбург срещу България по делото „Нешков и други“.
Преди това такива предложения до съда можеха да правят само окръжен или военен прокурор, както и комисия от затворническата администрация. Това обаче затрудняваше достъпа на затворниците до този правен институт и създаваше корупционна ниша. Затова и България бе осъдена в Страсбург.
Законовите промени бяха изготвени от екипа на тогавашния правосъден министър Екатерина Захариева и подкрепени от мнозинството в 43-ото Народно събрание начело с ГЕРБ. Няколко месеца след приемането на поправката в НПК от нея се възползваха двама осъдени от т.нар. група за отвличания „Наглите“ – Ивайло Евтимов-Йожи и Любомир Димитров-Гребеца.
Въпреки че в крайна сметка съдът отказа да ги освободи предсрочно от затвора, депутатите разгледаха предложение за отмяна на новите текстове. Върховният касационен съд (ВКС) обаче даде отрицателно становище и процедурата остана непроменена.
Както и наказателните съдии от ВКС тогава напомниха на председателя на правната комисия в парлманета и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов, в този си вид институтът за условно предсрочно освобождаване отразява Препоръка 22 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 2003 г.
Какво казва СЕ за предсрочното освобождаване?
Според въпросния документ „условното освобождаване е едно от най-ефективните и конструктивни средства за предотвратяване на повторно извършване на престъпление и за насърчаване на повторното установяване, предоставяйки на лишените от свобода планирана, подпомагана и контролирана реинтеграция в обществото”.
В него се подчертава още, че „финансовите разходи за лишаването от свобода представляват тежко бреме за обществото и че изследванията показват, че задържането често има странични ефекти и не гарантира реинтеграцията на правонарушителите”.
„Мерките за условно освобождаване изискват подкрепата на политически лидери, административни служители, съдии, прокурори, адвокати и обществеността, поради което е необходимо подробно обяснение за причините за адаптиране на сроковете на затворническите присъди“, предвижда още Препоръка 22.
"Да се организират медийни и други кампании..."
Освен това, Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва още през 2003 г. „да се организират медийни и други кампании за информиране на широката общественост относно функционирането и новите разработки в прилагането на условно освобождаване и неговата роля в рамките на системата на наказателното правосъдие”.
„Тази информация трябва да бъде бързо предоставена на разположение в случай на каквото и да е драматично и оповестено неизпълнение, възникнало през периода на условно освобождаване на лицето. Тъй като тези събития са склонни да привличат вниманието на медиите, следва да бъдат подчертани целта и положителните ефекти от условното освобождаване.”
16 години по-късно обаче, политиците и главният прокурор предпочитат да използват казуса с Джок Полфрийман, за да атакуват съда, вместо да разяснят на обществото изискванията на закона и причините въпросната процедура да действа по този начин.
