Действие първо:
Ръководството настоява журналистка да бъде свалена от ефир. Програмният директор отказва и бива пенсиониран.
Действие второ:
Журналистката все пак е отстранена, но колегите ѝ само след няколко часа излизат с декларация в нейна подкрепа. Повечето отказват да заемат мястото ѝ или да работят с някого другиго, който е поставен на нейното място. Това налага първото в историята спиране на най-популярната програма в историята на радиото в България.
Действие трето:
Протест пред сградата на медията, в който хората от този колектив се включиха.
Така, съвсем накратко и без да се задълбочаваме в детайлите, изглеждаше ситуацията със случващото се в БНР и с неговия екип, след като журналистката с ресор съдебна система и водеща на сутрешния блок Силвия Великова, беше свалена от ефир от и.д. директор на програма „Хоризонт“ Николай Кръстев, поел поста в същия ден и подал оставка на следващия.
Тази рядка проява на солидарност има една особеност: тя не е единствена в историята на БНР. Този екип и друг път се е оказвал на протест пред сградата, в която трябва да работи. Ето няколко примера: през 1990 г. те протестират срещу тогавашния Комитет за телевизия и радио, чрез който се осъществява цензурата в двете единствени електронни медии. През 1992 г. те са критикувани за свободомислието си по адрес на първото некомунистическо правителство.
През ноември 1995 г. 34 журналисти от програма „Хоризонт“ предупреждават за „административен рекет под формата на привиквания на хора при ръководството, преки предупреждения за ограничаване на изявите в програмата и недвусмислени намеци за уволнение“. Малко по-късно 7 от водещите журналисти на радиото, които са начело на основните му предавания, са уволнени. На власт е социалистическото правителство на Жан Виденов. Пред входа на БНР има митинг на техни колеги в защита на уволнените.
Само няколко години по-късно на власт вече е друго правителство – това на Иван Костов. БНР обаче отново е трън в очите на властта. Начело на медията тогава е назначен Иван Бориславов. Срещу назначението му се надига бунт на журналистите в радиото, а и.д. директор на програма „Христо Ботев“ Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставката на новия шеф. Близо 2 месеца по-късно Маринкова и Петър Волгин са освободени от длъжност, което предизвиква пореден протест на колегията в БНР, вследствие на който двамата журналисти са възстановени.
По времето на тройната коалиция и последвалите я кабинети „Борисов“ отношението на властта спрямо радиото не се променя особено, но то остава вярно на веруюто си – да отразява етично събитията от деня и да продължава да спазва журналистическите стандарти. Явно са убедителни, след като премиерът Борисов не е стъпвал в БНР от 2009 г., когато за пръв път пое поста на министър председател.
„Дори в редките случаи, когато Бойко Борисов коментира несвободната на медиите у нас, той винаги дава пример с БНР - че там репортерите могат да питат всичко”, каза в четвъртък пред Свободна Европа свалената от ефир Силвия Великова.
Радиото може би дори не знае, че е захванало труден път. Утре властта пак ще е друга и тя вероятно също ще опита да заглуши думите на хората от БНР. Как ще продължи тази история?
Действие последно (засега):
„Не съм цялото радио, гласът на медията няма как да бъде заглушен”, казва Силвия Великова.
