Шпионската афера, в която Русия е главен герой, а за нея работи българинът Николай Малинов, съдържа имената на само двама руски граждани: Леонид Решетников и Константин Малофеев.
За първия се говори от години, защото той беше свързван с избора на Румен Радев за кандидат на БСП в президентския вот. Вторият обаче не е толкова известен. Нищо че за него е писано около съдбата на ТВ 7.
Според българските прокурори бившият депутат от БСП Николай Малинов е шпионирал за организации, представлявани от Малофеев, за да преобърне ориентацията на България от прозападна към проруска. Малинов е смятал, че тази цел ще бъде постижима, ако Русия придобие "доходоносни отрасли от икономиката на България". Конкретно Малофеев се споменава във връзка с придобиването на активи на Цветан Василев и във връзка с "овладяване на български медии".
Кой е Константин Малофеев
Константин Малофеев е роден през 1974 г. в малък град до Москва, в семейството на астрофизик и програмистка. Градът е Пушчино – там се намира обсерваторията, в която работи бащата, там е и училището, което младият Константин завършва с непълно отличие.
По-неясната част от живота му е свързана с 90-те години, за които се открива малко информация. През 1991 започва да учи право в Москва, като с някои от състудентите си завързва приятелства, преминали в бизнеса и останали до ден днешен. Сред тях е приятелството с Дмитрий Скуратов, син на бившия генерален прокурор. А също и това с Александър Провоторов, бивш генерален директор на "Ростелеком", днес президент на компанията Tele2 Россия – дъщерната компания на шведския холдинг, купена от ВТБ.
Първата месторабота на Малофеев е в "Ренесанс капитал" на милиардера Прохоров, където той постъпва с посредничеството на свой преподавател още преди да се е дипломирал, втурвайки се в сделките по приватизацията от епохата на Елцин.
Пред "Ведомости" той казва, че е участвал в продажбата на 25 % от "Связинвест" и на 10 % от нефтената компания "Сиданко" на "Бритиш Петролеум". Провоторов споменава и общото им участие в изкупуването на акциите на металургичния комбинат в Новолипецк.
Към края на 90-те се отнася и желанието на Малофеев да започне собствен бизнес, включително и в Украйна, закратко, но това желание не дава резултат и той редува неуспешни опити за собствена дейност с работа на все по-високо ниво в чуждите бизнеси.
Нещата започват да се променят след 2003 г., когато Малофеев започва работа в МДМ Банк.
Някои от фирмите, на които банката тогава отказва финансиране, сключват с него следната сделка: той тегли на свое име кредитите ги предоставя на собственика, а в замяна получава акции от предприятието, пише republic.ru. Такъв е случаят с "Нутритек", производител на мляко и детски храни, тогава третата по големина компания в нишата, смята изданието.
Наред с това през ключовата 2003 Малофеев и двама от колегите му, с които продължават нататък в бизнеса, влизат в управлението на общо 11 енергийни компании, пише "Ведомости". Във всичките МДМ банк е придобил миноритарни пакети.
През 2005 г. Малофеев вече е натрупал състоянието, което да му позволи да създаде инвестиционната си компания Marshall Capital Partners. Оттук нататък той започва да гради онзи облик, с който е известен днес.
Във финансовата част от биографията му се редят имената на различни компании, сред които две основни: "Связинвест" и "Ростелеком", които през 2009 са част от грандиозната реформа на руския телеком. Малофеев участва в управлението и на двете.
Що се отнася до "Нутритек", тя фалира, затънала в дългове, насред няколко шумни дела, разследващи кредитна измама.
Малофеев и православието
От самото начало на самостоятелния си бизнес Малофеев започва да финансира начинания, свързани с православието. В интервютата си твърди, че е открил Бог, докато е учил право в четвърти курс.
През 2006 г. той създава православно училище, а година по-късно – и фондацията "Св. Василий Велики", чиято водеща онлайн илюстрация е усмихнатото лице на президента Путин.
На сайта на фондацията могат да се намерят много от познатите тези на най-консервативното християнство - срещу абортите, ваксините, гей браковете, правата на децата, западния свят и либерализма като цяло. Тези позиции Малофеев комбинира с монархизъм и национализъм. Често го наричат "православен олигарх". Украинският печат пише за украинския му "църковен бизнес" като за нещо очевидно.
ЕС го държи отговорен за финансирането на проруски сепаратисти в Източна Украйна чрез фондацията "Св. Василий Велики". Той отрича. Но един факт остава безспорен: Александър Бородай, "премиерът" на самопровъзгласилата се Донецка народна република е негов консултант от Marshall Capital Partners.
Там работи и Игор Стрелков, бивш доброволец във войната в Босна на страната на сърбите, който сам се определя като човекът, "дръпнал спусъка" в Донбас, пише Радио Свобода.
Срещу Малофеев е образувано наказателно производство в Украйна. Той е в черния списък на лицата, срещу които ЕС и САЩ наложиха санкции.
На вълната на анексията Малофеев създава и православно-патриотичен телевизионен канал "Цариград", от който се оттегля със създаването на движението "Двуглав орел". Общото между двете инициативи е заявеният и на двете места стремеж към реабилитация на "православната монархия", съчетан с безусловна подкрепа за президента Путин.
В началото на 2019 Малофеев се озовава и във "Всемирния руски народен събор" – международна организация под егидата на Руската православна църква. Той е заместник на председателя – самият патриарх Кирил.
В последните няколко години името на Малофеев почти не се свързва с някакъв бизнес. За него се говори като за говорител и спонсор на православието, видяно като политическа идеология.
