"Ага", филмът на Милко Лазаров, ще бъде предложен за номинация в категорията "Чуждестранен филм" на наградите "Оскар". Решението е на Националния филмов институт, а "Ага" със сигурност е един от най-награждаваните български филми.
Обикновено хората плачат на финала, но неговият режисьор и сценарист смята, че той е оптимистичен и доказателство, че Бог съществува.
Историята е универсална – възрастно семейство саха живее изолирано в Далечния Север, където глобалното затопляне и навлизането на технологиите физически разрушават традиционния им начин на живот. След смъртта на съпругата си главният герой предприема пътуване, за да изпълни последното й желание – да намери дъщеря им Ага, заминала за големия град. На финалата двамата мълчаливо се срещат.
Сюжетът би могъл да се развие навсякъде по света, но Лазаров решава да снима първо в Канада, а после (по финансови причини) – в руска Якутия.
"Винаги ме е вълнувало как модерният и бързо развиващ се свят засяга малките общности, как процеси, които на пръв поглед нямат нищо общо, се отразяват върху живота на цели нации. С този филм изследвам как модерният свят застрашава устоите на основни човешки ценности. Възхищавам се на хора, които живеят в непоносими за модерния човек условия и успяват да съхранят деликатните си взаимоотношения и да приемат живота смирено и състрадателно", казва Милко Лазаров.
Той разсъждава върху злото и греха, върху апокалипсиса, "през който трябва да преминем, за да започнем нещо ново".
По думите му историята е съвсем българска. Екипът, с изключение на художника, озвучителите и част от актьорите, също е български. Сценарият е на Лазаров и Симеон Венциславов и е отличен с наградата "Кшищоф Кешловски" в Кан през 2015 г. Оператор е Калоян Божилов, а продуцент – Веселка Кирякова. Филмът е копродукция с Германия и Франция.
Завършил режисура в НАТФИЗ при проф. Владимир Игнатов, Милко Лазаров прекарва по-голямата част от кариерата си в БНТ, където е продуцент и режисьор на запомнящи се проекти, сред които "Великите българи", "Голямото четене", "Събитията на ХХ век".
"До 30-тата си година живях като тийнейджър. Записах късно, завършх късно", признава той в интервю за "Монитор". Дебютният си филм "Отчуждение" (2013 г.) снима, когато е на 45. Става баща на 48. Днес, на 52, Милко Лазаров е изправен пред предизвикателството на славата.
Семейството изглежда е тема, която го вълнува дълбоко, защото историята, която разказва в "Отчуждение" също е такава. Грък купува бебе от България. За да прикрие сделката, той поканва родилката, съпругът й и българската акушерка в дома си, където заедно с жена си и майка си, съжителстват в очакване на бебето.
"През годините се улавям в различни увлечения. Обичам руските литературни класици, холандските художници, виенските композитори, италианското кино. Харесвам няколко съветски режисьори, британски музиканти, Елвис, Методи Андонов, френската нова вълна. Дръзко обявявам Ф. М. Достоевски за най-талантливия автор сред създателите на изкуство", признава Милко Лазаров пред "Офнюз".
"Ага" следва пет години след "Отчуждение", което за Лазаров е „добро темпо“, което му позволява „да си гледам децата и да помагам в други проекти“. Известно време преподава експериментално кино в НАТФИЗ.
Късметът го следва – "Отчуждение" е включен в селекцията на кинофестивала във Венеция, "Ага" – в извънконкурсната програма на "Берлинале". И двата са засипани с награди от фестивали по целия свят. В едно интервю Лазаров разказва, че най-скъпа е наградата му за "Ага" от кинофестивала в Якутия, тъй като победителят е избран от публиката.
