Властта и влиянието са двата кита на Брюксел - столицата на европейските институции. Но еврокомисарите - министрите на европейското правителство не са всесилни, а още по-малко равни, макар че Европейската комисия е колективен орган, в който решенията се вземат с консенсус.
Обикновено разпоредителите с големи бюджети и наблюдаващите силовите структури са най-влиятелните членове на едно национално правителство. Е, в правителството на ЕС - Европейската комисия, силата на ресора се диктува от други правила.
Като единствен законодателен орган на Европейския съюз, Комисията има едно уникално предимство – да инициира промяна на правилата, чрез създаване на регулации и директиви. Именно степента, в която определен сектор се регулира от Брюксел, е решаваща за тежестта на един комисарски ресор. А не размерът на портфейла му.
Истинската сила на ресорите
Комисарят за конкуренцията например разполага с незначителен бюджет, но има ангажимент да одобрява всички големи сливания и придобивания на компании, да разследва евентуални ценови картели и монополи, нарушаване на правилата на конкуренцията, и да ги санкционира, както и да оторизира държавна помощ, предоставяна на фирми и отрасли, което му дава огромна власт.
Еврокомисарят за Икономическия и монетарен съюз отговаря за неговото законово регламентиране и за реформите в еврозоната. Комисарят за капиталовите пазари и финансовите услуги определя реда за тяхното функциониране.
Комисарят за търговията преговаря по условията за споразумения с трети страни като САЩ, Китай, Япония, Канада или Австралия - някои от най-големите пазари в света.
От друга страна данъчният, митническият и бюджетният ресор са силно овластени позиции във всяко национално правителство, но не и в европейското. Данъчната политика е национална компетентност и затова дори не е отделен ресор, а европейският бюджет, заедно с всички еврофондове, субсидии и програми представлява едва 1% от европейската икономика, около 150 милиарда евро годишно (малко повече от оборота на “Гугъл”).
Теоретично земеделският и регионалният еврокомисари би трябвало да са най-влиятелните членове на Европейската комисия, защото наблюдават разходването на съответно 37% и 34% от европейския бюджет, но това съвсем не е така, понеже правилата за разпределението на парите са предварително договорени, а средствата се управляват от националните власти на страните членки. Европейската комисия само следи за правилното им разходване и санкционира нарушенията.
Земеделският ресор е един от престижните, но неговата тежест произтича не от размера на портфейла му, а от факта, че селскостопанската политика в ЕС е силно регулирана и практически всички правила за дейността на фермерите се пишат от Брюксел, а прилагането им е задължително за националните власти и за участниците в сектора. Подобно е положението в транспорта, ветеринарната дейност и рибарството.
Колко по-леки са леките ресори
В същото време дейности като здравеопазване, социална политика, образование оперират с големи публични средства във всяка от страните членки, но в ЕС се смятат за по-леки ресори, тъй като европейските институции имат ограничени правомощия, а политиките се управляват от столиците по национални правила.
Комисарят за образование и култура например управлява програмата за младежки обмен „Еръзъм плюс“ (15 млрд. евро) – най-популярната европейска финансова инициатива, както и програмата „Творческа Европа“ (€ 1,46 млрд.), която финансира проекти в областта на изкуствата и културата.
Тези пари се отпускат от Комисията след кандидатстване в Брюксел, но подборът на проекти се извършва от Комисията по предварително определени критерии, а дейностите са фиксирани и прехвърлянето на средства по пера става по сложни процедури.
Комисарят за образованието не изработва образователни стандарти и не казва какво да пише в учебниците
Комисарят за образованието има скромни или почти никакви законотворчески права. Той няма право да изработва образователни стандарти, да определя какво да пише в учебниците, какви изпити да се държат, на колко години децата да влизат в училища и даже как да изглеждат дипломите.
Неговата функция е да координира това, което правят властите в страните членки и учебните заведения да вървят в посока на общозададени незадължителни цели. Работата му е свързана с издаването на препоръки и предприемането на различни инициативи.
Дейността на комисаря по енергетика също е ограничена поради правилото, че страните членки сами определят какъв вид енергия да произвеждат, така че той не би могъл да забрани въглищните или атомните централи, нито да определи цените на тока и газа. Различни части от общия пазар, свързани с услугите, като цифровия пазар, правата на потребителите, все още не са напълно отворени и създаването на ново законодателство е трудно, ако не невъзможно.
Кой е добрият кандидат
Колкото и правилата да са определящи за властта на един комисар, неговата личност, контакти и професионални умения, също имат значение за влиянието му в Европейската комисия. Желаейки да създаде “политическа комисия” действащият председател Жан-Клод Юнкер беше поискал от правителствата да му предложат повече национални вицепремиери и дори премиери за комисари.
Не случайно опознавателните срещи с председателя на Европейската комисия, който разпределя ресорите, имат съществено значение за определянето на отговорностите. Макар информация от тези срещи да излиза рядко, председателят понякога отхвърля кандидати или поне преразпределя позиции според квалификацията и качествата на кандидат-комисаря.
Полша например оттегли първото си предложение - Кшищоф Шчерски, шеф на кабинета на президента Анджей Дуда, след като се оказа, че той няма нужните познания да управлява селскостопанската политика на ЕС, която Урсула фон дер Лайен възнамеряваше да му възложи. Поляците го заместиха с Януш Войчеховски преди въпросът да стигне до Европарламента и избегнаха конфуза на България с Румяна Желева, която се провали като кандидат за еврокомисар за хуманитарната помощ и справянето с кризи, и трябваше да бъде заменена с Кристалина Георгиева.
