“Един адски оглушителен трясък, като гръм от хиляди оръдия, се разнесе над Божия храм, земята потрепери, парченца от стъкло ме удариха в лицето, храмът се изгуби от очите ми, всичко мигновено замря”. Тази история започва със силен звук, след който следва дълга напрегната тишина - като в стопкадър, както го описва във вестник “Пряпорец” Владимир Такев - един от оцелелите при атентата в църквата “Света Неделя”.
Малко преди 15:20 часа
16 април 1925 г. Минава 3 часа следобед на Велики четвъртък. Храмът вече е пълен с хора, дошли да се простят с генерал Константин Георгиев. Той е убит два дни по-рано, докато отива на литургия в църквата “Св. Седмочисленици”, хванал осемгодишната си внучка за ръка.
На опелото присъства голяма част от военния и политическия елит на страната, жени, деца и видни общественици. Два дни преди Велики четвъртък в прохода Арабаконак опит за покушение е извършен и срещу цар Борис III. Той успява да се спаси, но загиват двама от неговите спътници. Царят закъснява за поклонението пред генерал Константин Георгиев в “Света Неделя” заради друго погребение.
Клисарят премества ковчега по-напред под купола и много от хората се изместват към него. След това, точно в 15:20 часа се чува тътенът. "Света Неделя" се превръща в "жива гробница, с парчета от икони, разхвърляни шапки, окървавени глави", както разказва след случилото се пожарният командир Юрий Захарчук - емигрант от Украйна, установил се в България. Жертвите са над 150, а техният брой бързо нараства, когато в часовете след случилото се много умират от раните си.
Атентатът е един от най-кървавите в европейската история към онова време, а до Локърби и ерата на самолетните атентати - най-кървавият в света. Извършен е от паравоенната структура на Българската комунистическа партия. Целта е да се създаде смут, който да позволи блокиране на държавата за няколко дни - условия, подходящи за по-лесно завземане на властта.
Пътят към властта, осеян с кръв
Днес църквата е възстановена и изглежда по-различно. Една паметна плоча на гърба й телеграфно съобщава за случилото се. Там се срещаме се доц. Светослав Живков, който преподава история в Софийския университет. “Слава Богу, аз преподавам на хора, които знаят всичко за онзи 16 април и за ролята на действията на комунистическата партия, довели до толкова жертви” казва той.
След като БКП е поставена извън закона заради септемврийското въстание, партията не сменя своя курс към въоръжена борба и към организиране на просъветски преврат, чиято цел е създаване на съветска република. “С този атентат искат в страната да настане пълен блокаж и това да се използва по-лесно от организиране на въстание и за завземане на властта”.
Ръководството на Военната организация на БКП възлага извършването на атентата на Петър Абаджиев, който влиза в контакт с клисаря на църквата Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици на тавана в църквата са внесени 25 кг експлозив. Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров, успяват да избягат в Съветския съюз.
Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на Военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков. Първият е убит, а вторият се самоубива преди да бъде заловен.
“По времето на комунистическия режим комунистическата партия не успя да отрече това, че атентатът е дело на нейни кадри, но се задаваше една митологема, една опорна точка, че това е дело на едни отчаяни хора и че партията няма нищо общо”, коментира доцент Живков.
Обвинени са 10 души, някои от които вече мъртви по време на делото. Всички са осъдени, а на 27 май в покрайнините на София от дървени греди са издигнати три бесилки. Под всяка от тях по една маса, а над масата столче. Така са обесени Петър Задгорски, Марко Фридман и Георги Коев.
...
"9 места за 9 септември" е поредица на Свободна Европа за ключовите сгради в столицата, свързани с комунистическия режим и описани от инициативата "Памет за утре". На 9 септември 2019 г. от 11 часа тези места ще бъдат посетени от хора, родени след 1990 г. "Хората лъжат, фактите се манипулират, но сградите са безпристрастни свидетели на епохата", казват инициаторите, сред които са журналистът Калин Манолов, историците Евелина Келбечева, Михаил Груев, Лъчезар Стоянов, юристът Марио Топчийски. Събитието можете да проследите във Facebook.
