Горещ августовски следобед в началото на седмицата. Докато чака трамвая на “Попа”, Мануел не подозира, че малко по-късно ще стане герой в новините.
“Беше щастлива случайност, че бях там точно в този момент”. Докато проверява телефона си, забелязва, че спрелият на спирката трамвай започва бавно да се движи назад.
“Не се бях качил в него, защото чаках следващия”, разказва Мануел пред Свободна Европа. “Първоначално ми се стори малко странно, но помислих, че просто се е изнесъл прекалено напред в кръстовището и се връща малко назад. В един момент предната част на трамвая вече ми беше пред лицето и видях, че вътре няма никой. За части от секундата си помислих просто да включа камерата на телефона си и да снимам, защото е странно”.
За няколко секунди трамваят се отдалечава на около 10 метра назад в посока кръстовището на ул "Граф Игнатиев" и булевард “Евлоги и Христо Георгиеви”. Хората наоколо също забелязват случващото се.
“Осъзнах, че трябва да направя нещо, защото този трамвай просто ще се забие в кръстовището, където е пълно с коли и хора”. Предната врата, от която преди това е слязъл ватманът, е била отворена и Мануел решава, че няма друг избор, освен да се опита да спре многотонното превозно средство.
“Скочих вътре. Имаше около десетина души и всички питаха къде е ватманката и защо ги е оставила без спирачки”, разказва Мануел.
“Влязох във ватманската кабина. Видях първо една ръчка и реших, че е спирачка, но нищо не стана. Веднага седнах на седалката. Имаше два педала и единият се оказа правилният”.
Едва когато трамваят вече е спрял и докато Мануел все още стои в кабината с крак върху педала, жената, която би трябвало да управлява превозното средство, се появила от магазинчето на ъгъла, носейки храна в ръцете.
“Пътниците започнаха да ѝ се карат, а тя зае отбранителна позиция”.
Емануел споделя, че не се чувства герой, а че по-скоро е направил “това, което трябва да се направи в такава ситуация”.
“Зарадвах се за реакцията му, защото така видях резултатите от нещата, на които съм го учила”, каза пред Свободна Европа майката на Мануел, Виолета.
Мануел Георгиев е на 20 години. Роден е в София. Завършил е Националното музикално училище „Любомир Пипков”. В момента е студент в Музикалната академия, където учи тонрежисура.
