Ще го видите сред птиците на Нова Гвинея, в университета, сред носителите на наградата "Пулицър", в ръководството на Световния фонд за дива природа WWF. Той е биогеограф, физиолог и еволюционен биолог, но успява да разкаже големите си открития на достъпен за всички език.
За Джаред Даймънд се твърди, че той е еднакво впечатляващ и в лабораторията, и пред широката аудитория. Последната му книга "Катаклизъм" вчера излезе на български в издателство "Изток-Запад". Това е третата и завършваща част от една трилогия, която изследва причините за възхода и падението на цивилизациите. Тази трета част разглежда мястото на САЩ в света и поставя въпроса за това дали светът, който познаваме, има белезите на свят, познат от миналото, който е обречен на катастрофа.
Джаред Даймънд е роден през 1937 г. в Бостън в семейството на педиатър и пианистка. Свири на пиано от 6-годишен, учи латински и гръцки в училище, завършва Харвард и Кеймбридж. Твърди, че въпреки този гладък житейски път личността му е формирана от Втората Световна война и нейните последици. Умиращите хора, съсипаните градове и страни, бедността, отчаянието, а после и усилието, нужно, за да се преодолее всичко това – това са събитията, които съпътстват всички избори, които е правил в ранната си младост.
1962 става първата година, в която Даймънд преподава в университет. Тогава няма представа, че ще смени три научни дисциплини, в които ще направи кариера, като всеки път започва практически от нулата.
В началото е преподавател по физиология и изследовател на жлъчния мехур в Калифорнийския университет в лос Анджелис, но, както сам пише в личния си сайт, твърде бързо разбира, че ако продължава така, цял живот ще пише доклади за малката група изследователи на един единствен човешки орган. "Това откритие противоречеше на разбирането ми, че не само е възможно, но е и много стимулиращо да се посветиш на множество интереси едновременно", казва той.
Малко преди да навърши 30 години Даймънд е вече посветен на втората си кариера – този път в областта на орнитологията. Той ръководи експедиции в Нова Гвинея и съседните острови, изследва птиците, а после започва да проучва и горите, и местните племена, като и до днес твърди, че тези пътешествия и изследвания са преобърнали живота му.
След като няколко години съвместява преподаването по физиология с орнитологически изследвания и статии на историческа тема, той открива, че човек може да охладнее към първата си любов в науката (в случая на Даймънд това е молекулярната физиология), без това да води до някакви катастрофични последици. Откритието се преповтаря години по-късно, когато Даймънд напуска работата си в лабораторията и се озовава във вихъра на третата си поредна кариера, този път в областта на географията и историята на околната среда. Това става, след като вече е навършил 50. Казва, че се е усетил реализиран човек, когато е навършил 65.
Днес, когато е на 82, Даймънд е професор по география в същия университет, в който някога е преподавал физиология.
Носител е на Националния медал на САЩ за наука, почетен член е на Тринити Колидж и доктор хонорис кауза от Католическия университет в Льовен, Белгия. Автор е на шест книги, сред които "Пушки, вируси и стомана", която печели наградата "Пулицър". В нея Даймънд разсъждава върху факторите, довели до доминиращата позиция на европейската култура в света.
