Лятото се е стоварило върху тях като товарен влак. Така описват шока при вида на малкото си момченце, притреперващо в гърчове. И онези тревоги пред неврологичното отделение на районната болница в очакване на диагнозата. И изумлението да чуят от жената в бяло – „Хайде, маме, сега, тичай към близката лаборатория с тази епруветка за вирусологично изследване“. В една от големите вериги медико-диагностични лаборатории приемат епруветката без изненада и не задават въпроси.
Най-често през лятото близки и родители прихождат от многопрофилната болница с епруветки за изследване ликвор от гръбначния мозък. Изследването е сложно и скъпо - 200-300 лева. Хората вадят пари от джоба си, за да го платят и това е повсеместна практика в страната. Изследването показва какъв точно е инфекциозният причинител на енцефалита или менингита. Възпалението на мозъчните обвивки може да се дължи на вирус, бактерия, а може да е автоимунно. Т.е. изследването е ключово за лечението. И със сигурност е част от клиничната пътека. Но болниците не го правят. Пациентите са принудени да плащат.
При това положение намерението на здравното министерство да ограничи доплащането трябва да е добра новина.
Новите идеи на министерството
Нови предложения за законови промени забраняват доплащане за медицинска помощ, гарантирана от касата, като изрично се уточнява плащането при лечение с лекарствени продукти при злокачествени кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции, както и доплащане на болничен престой, ако се налага той да е по-голям от определения по клинична пътека. Изричната забрана впрочем, си е забрана на отдавна забраненото. И определено не касае онова стихийно доплащане на българския пациент, което и Световната банка, и СЗО препоръчват да се намали. Близо 4 милиарда.
Изричната забрана е забрана на отдавна забраненото
Колкото и да повториш забраната, няма как пациентът да оспорва изследвания за енцефалитит, тъй като те не са изрично регламентирани и остойностени в клиничната пътека. Пък и най-често диагностичните изследвания, особено в инфециозната патология, откровено не се покриват от касата – нито в болниците, нито в доболничната помощ. Да кажем, при актуалните за сезона кърлежо-преносими инфекции – лаймска болест, марсилска треска, цитомегаловирус.
Всъщност едва една трета от всички плащания в една медикодиагностична лаборатория идват по каса. Всичко останало е директно от джоба на пациента. Или диагностиката, основната част на всяко лечение, се плаща основно от пациента.
Няколко примера от здравната каса
Касата блести с парадоксални решения. Като това, че е „готова“ да плаща за молекулярно изследване хламиди, което нито една микробиологична лаборатория в болниците не може да прави. Нищо че 15-17% от женския стерилитет се дължи на хламидни инфекции, на фона на скъпите инвитро програми.
Касата плаща натривки за рак на шийката на матката с ниска позитивна стойност, но не и за вирусологично изследване за HPV, който причинява рак на шийката на матката. Но иначе поддържа програма за безплатно ваксиниране срещу вируса. Плаща за изследване на HER при рак на гърдата с 30 процента разминаване в резултатите в различните лаборатории.
Както при диагностичните изследвания, здравната каса покрива едва една трета от парите за лекарства. С големи диспропорции дори при уж напълно платените лекарства за масовите заболявания като диабет и сърдечносъдовите заболявания. Регламентираното доплащане определено отказва пациентите от назначената терапия.
Така че предложената забрана за доплащане е популистки издържана, но с крайно мижав ефект. Защото цялата система зависи от доплащането в сектора.
Цялата система зависи от доплащането в сектора
Но тази мярка мобилизира всички болници – държавни, общински и частни, които скочиха срещу забраната. Те поискаха точно обратното. Да се освободи доплащането. То и сега в болниците все си намираха начин да си вземат максимално от пациента. Какво ли ще се случи, ако са свободни да представят всякакви сметки на болните си? Щяло да се стимулира допълнителното здравно осигуряване – обясняват от новосформиращата се болнична мега федерация. Дали?
"Свободният регламент" в момента
„Свободният регламент“ с доплащането и сега притиска към земята малкото частни здравни застрахователи. Няма как да приемат в една фактура от 2360 лева за 4 дена престой в болница, надут с два избора на екип – за хирурга и за анестезиолога, ползване на баня и други СПА измишльотини. Или пък фактура за очна леща за 3 хиляди лева, при цена от вносител от 200 лева. Или пък за накрайник за лапароскопска операция за 1100, при вносна цена 100 лева.
Именно липсата на регламент в цените и на медицинските изделия прави смешен всеки почин за демонополизация на касата или допълнително здравно застраховане.
Има и още един парадокс, ако приемем, че забраната за доплащането ще проработи и болницата отдели от 1200 лева 300 за диагностичното изследване за енцефалитите: няма как да лекува качествено с остатъка. Или ще лекува, но ще е принудена да компенсира със засилено усвояване на кухи клинични пътеки.
С две думи – в ход са поредните промени, които няма да променят системата. За пациентите.
Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
