Вечният мир съществува. Разбира се, само на теория. Развита е от германския философ Имануел Кант в края на 18 век. Според него както отношенията вътре в дадена държава могат да се регламентират, за да се поддържа мир, така и отношенията между хората от различните държави биха могли да се регулират разумно, за да не се създават конфликти. Философът на Просвещението не отрича, че “войната е вродена в човешката природа”, но въпреки това вярва, че всичко това може да бъде преодоляно.
В 21 век, много след времето на Кант и повече от сто години след Женевските конвенции, група учени си поставят амбициозна, но доста по-реалистична цел. Те искат ООН да приеме Петата Женевска конвенция, която да защити природата по време на военни конфликти. В отворено писмо учени от целия свят настояват в новия документ разрушаването на околната среда, което неминуемо се случва по време на конфликти, да бъде третирано като военно престъпление.
"Както определени актове на насилие срещу хората се смятат за неприемливи, така и унищожаването на околната среда също трябва да бъде квалифицирано като военно престъпление", настояват изследователите и се аргументират: "бомбите нанасят щети на цели екосистеми и популации, а оттам и на бъдещите поколения хора".
"Юридическият инструмент би могъл да предпази природните резервати в районите, където се води война и да държи отговорни военните части, нанесли щетите”, се казва в писмото на учените, публикувано в списание Nature.
“Бруталната война срещу природата е добре документирана, а унищожаването на местообитанията влияе на много видове, които така или иначе са застрашени от изчезване”, коментира Сара Дюрант пред The Guardian.
Какво е военно престъпление
Женевските конвенции и нейните три допълнителни протокола са международно признати документи, подписани от 196 държави. Те регулират правилата за това как се води война и създават стандарти за начина, по който страните трябва да се отнасят към ранените, военните пленници и цивилното население. Според международното право нарушението на тези правила се счита за военно престъпление. Такива, например, са използването на жив щит от жени и деца по време на конфликт или измъчването или обричането на глад на пленници.
“Военната индустрия трябва да носи по-голяма отговорност”, казват учените в отвореното си писмо. Категорични са, че освен непосредствените щети и човешките жертви, войните оставят и други трайни поражения, защото “щетите върху природата остават много години след края на войната”.
Вредата остава дълго след края на войната – унищожени гори, отровени водоизточници и земя. “Светът е все по-пренаселен, а демографският натиск върху ресурсите е отдавна без аналог в цялата човешка история и ще продължава да расте. Именно за това природните ресурси трябва да се опазват, дори по време на конфликти”, коментира в интервю за Свободна Европа Генади Кондарев от природозащитната организация “За Земята”. Казва, че приемането на конвенцията е належащо, защото “всяко масово унищожаване на природата означава и много по-малко пространство и разполагаеми ресурси за съществуващото население и следващите поколения”.
Голяма част от споразуменията за примирия от 80-те години насам включват клаузи за опазване на околната среда и управление и справедлива подялба на ресурсите. Това не е първият път, в който учените призовават за Пета конвенция. Подобни призиви се чуват още след войната във Виетнам.
Между 1961 и 1971 г. американската армия прибягва до разпръскване на т. нар. “Оранжев агент” върху територията на Виетнам. Целта е да се премахне растителната покривка, за да се попречи на противника да се прикрие. Диоксинът, който причинява рак, дефекти у новородени и други здравословни проблеми, е пропит в почвите и водите на Виетнам. От 2007 г. САЩ насам са предоставили 60 млн. долара за възстановяване на околната среда.
Последиците остават
“Ако някой си мисли обаче, че с пръскането на “Агент Ориндж” във Виетнам светът е научил поуката си, ще припомня най-новата история. Спомнете си подпалените кладенци от режима на Садам Хюсеин”, казва Кондарев. По време на войната в Персийския залив през 1991 г., когато войските на Саддам Хюсеин се изтеглят от Кувейт, бяха подпалени стотици кувейтски нефтени кладенци. “Справянето с проблема отне години, а замърсяването беше стигнало и по нашите земи”.
В Близкия Изток и Косово със столетия ще отекват последиците от замърсяванията с обеднен уран, вложен в боеприпаси. В Сирия, при изтегляне на войските на Ислямска държава бяха отровени много водоизточници и замърсени с токсични материали хиляди хектари земедлски земи, за да не могат никога повече да се използват от хората в мирно време. Именно за това според Кондарев инициативата за поправки в Женевската конвенция е “изключително уместнa”.
“Мирът дойде и в Косово, и в Колумбия и под някаква форма в Ирак и Сирия”, казва Кондарев, “но последиците за тези региони остават и ще напомнят за себе си много дълго време”.
