Държавата и гражданите ѝ са обект на безпрецедентна хакерска атака. Първите изводи са, че властите не само не се справят адекватно с опазването на лични данни, но и с разследването на тяхното изтичане. Това стана видимо най-вече в последните дни, когато част от съдебната система сама се оказа отговорна за такъв теч. И отказа да разследва какво стои зад него.
Ето и хронологията на някои на пръв поглед несвързани факти, които обаче очертават една обща картина.
15 юли. Излизат първите медийни публикации, че информационната система на НАП е хакната и милиони лични данни на граждани са изтекли в интернет.
18 юли. Става ясно, че Инспекторатът на ВСС (ИВСС) е огласил личните данни на съдия Мирослава Тодорова и семейството ѝ в нарушение на закона. От институцията признават, че са допуснали „пропуск“, твърдейки, че името на файла с имуществената декларация на Тодорова „NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII“ е било публикувано „в работен вариант“.
"Пpeпpaткaтa "нe ce чиcти" би cлeдвaлo дa e към cиcтeмния aдминиcтpaтop"
23 юли. Главният съдебен инспектор Теодора Точкова обявява официално, че не става въпрос за указание личните данни на съдийката и семейството ѝ да бъдат огласени, а че „пpeпpaтĸaтa „нe ce чиcти“ би cлeдвaлo дa e ĸъм cиcтeмния aдминиcтpaтop, ĸoйтo нa бaзaтa нa тexничecĸитe cи yмeния, дa извъpши нyжнoтo изчиcтвaнe (зaличaвaнe)“.
1 август. Спецпрокуратурата публикува част от доказателствата по делото за хакерската атака срещу НАП в опит да убеди медиите и обществото, че тримата обвиняеми по случая безспорно са отговорни за изтичането на милионите лични данни. Прессъобщението обаче съдържа полузаличен линк, чрез който с помощта на елементарна справка в Google лесно може да се достигне до папка с личните данни на над 2000 прокурори и следователи. Тя е озаглавена „NE SE CHISTIIIIIII“.
Не е трудно човек да се досети, че най-логичното обяснение е, че авторът на наименованието е имал достъп до хакнатите данни, а папката не е била открадната в този вид от информационния масив на ИВСС, например. Още повече, че под заглавието ѝ в портала „Pastebin“, където се съхраняват изтеклите данни на редовите прокурори и следователи, личи датата 18 юли 2019 г.
По-важното е друго. Очевидно информационната система на съдебния инспекторат не е достатъчно добре защитена. Очевидно в нея се съхраняват лични данни на магистрати, които лесно стават достояние на неограничен брой хора. Независимо дали заради немърливост на служителите, инспекторите и ръководството му или заради хакерска атака.
Дали подобна информация не се съхранява избирателно от самата институция?
Въпросът е дали подобна информация не се съхранява избирателно от самата институция? Дали данните на определени магистрати не се пазят в отделна папка със специална цел? Каква би могла да бъде тази хипотетична цел? В чий интерес?
Отговорите би могла да даде единствено прокуратурата, ако образува отделно разследване. Нещо, за което до момента държавното обвинение не е дало заявка. Нещо повече – нито един от органите на съдебната власт не обяви, че случаят с изтичането на личните данни на съдия Тодорова се нуждае от всестранно и пълно изясняване.
Направи го единствено самата Тодорова, призовавайки ВСС „да изглеждаме сериозно и да реагираме“. И Съдийската колегия на съвета реагира. С декларация. От която нищо не последва. И нищо няма да последва, ако Пленумът на ВСС поне не обсъди необходимостта главният прокурор Сотир Цацаров да разпореди образуването на такова досъдебно производство.
Друг е въпросът какво може да се очаква от прокуратура, която разследвайки теч на лични данни прави така, че те да станат достояние и на тази част от обществото, на която по някаква причина все още не са станали известни. При това говорим за ЕГН на над 2000 прокурори и следователи. Ако не всички действащи в страната, то почти всички.
В този смисъл по логичен път идва най-големият въпрос – кой хакна съдебната система? Тримата обвиняеми за атаката срещу НАП от „ТАД Груп“ сега или някой друг много по-рано.
Премиерът Бойко Борисов, чийто ЕГН също бе огласен от спецпрокуратурата заедно с тези на Цацаров и депутата от ДПС Делян Пеевски, осветли до известен степен този въпрос още през февруари 2014 г.
"Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява"
Тогава той заяви в интервю пред сайта „Медиапул“ следното: „В политиката победител е този, който управлява. Ахмед Доган управлява най-много България. В политиката, както във футбола, можеш да играеш цял мач в защита и после с една контраатака да вкараш гол и да победиш – можеш да си трета политическа сила и да управляваш държавата. Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява.“
Кой има интерес прокуратурата да не разследва случая „Не се чисти“?
