Текстът в Закона за устройство на територията (ЗУТ), известен като „поправката „Артекс“ позволява на фирмата строител да продължи изграждането на небостъргача си „Златен век“ в столичния квартал „Лозенец“. Това става ясно от решение на Административен съд – София град, който се произнася по най-спорния въпрос около проекта – валидността на разрешителното.
Според решението за "Златен век", макар и заварен случай, се прилага именно това изменение на закона. Така строежът има валидни документи поне до 2022 г., а според практика на Върховния административен съд (ВАС) дори до 2028 г.
В решението е записано, че поправката в ЗУТ от 2017 г., с която срокът на разрешителни за строежи като "Златен век" се удължи от 5 на 10 години, "следва да се прилага за всички правоотношения, които не са приключили към датата на влизането ѝ в сила, респ. към всички разрешения за строеж, чийто срок не е изтекъл към тази дата". Към делото са приложени и "становища от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, адресирани включително и до началника на ДНСК относно тълкуването и прилагането" на променения текст от ЗУТ. "Тези становища напълно се споделят от настоящия съдебен състав", пише в решението.
Такова становище беше приложено от "Артекс" и при една от промените на проекта, подписана от главния архитект Здравко Здравков. Именно с него Здравков се аргументираше в доскорошните си твърдения, че "Златен век" се строи с валидни документи. Той промени позицията си след избухването на скандала "Апартаментгейт", в който бяха замесени "Артекс" и пазарували изгодно от тях политици от ГЕРБ.
Впоследствие регионалният министър Петя Аврамова обяви, че това тълкуване е издадено неправомерно от заместника ѝ Валентин Йовев и не бива да се използва, тъй като право да тълкува законите имал парламентът.
Същата позицията изказаха различни депутати от парламентарната група на ГЕРБ и вносителят на текста Александър Ненков. Всички те твърдяха, че зам-министърът неточно е тълкувал закона, а текстът не може да има ретроактивно действие, тъй като когато е приет, небостъргачът е бил вече в строеж.
Според съда обаче поправката, станала известна като "Артекс", се прилага в случая на "Златен век" и така разрешението му за строеж се удължава автоматично до 2022 г., след като преди това е изтичало през октомври 2017 г.
Според съдията Мария Ситнилска, ако се вземе предвид практика на ВАС, че сроковете по разрешенията за строеж започват да текат наново с всяка заповед за допълването им, то тогава това за небостъргача в "Лозенец" изтича през 2028 г. Същите обяснения на база практиката на ВАС даде и директорът на ДНСК Иван Несторов при първите си обяснения по казуса. Тогава той се позова на дело, засягащо тротоарно право в Бургас. Тогава обаче Несторов така и не пожела да каже законна ли е сградата на „Артекс“, или не.
„Артекс“ загубили близо 2 млн. лв.
Междувременно строителната компания, която през цялото време твърдеше, че строителството на небостъргача в „Лозенец“ е възможно заради текста, предложен и приет от ГЕРБ през 2017 година, обяви, че заради спирането на строителството е загубила 1.8 млн. лв.
Според тях натрупаните загуби са изчислени на базата на разходите за лихви по кредити, тротоарно право, което се плаща на общината, за механизация, за офис, охрана, работници, на които се плащат заплати и осигуровки. Така текущите харчове на компанията били по 120 000 лева на седмица. В сумата не влизат пропуснатите ползи от непродадени имоти и неустойките към клиенти.
Как един век става златен
34-етажната сграда в столичния квартал "Лозенец" е най-големият проект на "Артекс". До спирането му се стигна, след като се разбра, че високопоставени политици са купували от компанията луксозни апартаменти на цени под пазарните. Така например бившият председател на ГЕРБ в парламента Цветан Цветанов се прости с постовете си в НС и партията след като стана ясно, че се е сдобил с мезонет в квартал „Изток“ на стойност 4 пъти по-ниска от пазарната.
Няколко месеца преди това обаче с гласовете нв ГЕРБ в НС минава поправка в ЗУТ, от която се възползва именно „Артекс“.
Към онзи момент (2017 година) проектът за 34-етажна сграда е получил разрешително за строеж преди цели десет години от тогавашния главен архитект на София Петър Диков. То влиза в сила месеци преди да бъде приет подробният устройствен план (ПУП) за района.
Строителното разрешително е издадено на Румен Марков и Жанета Младенова. Тогава имотът е собственост на фирма "Кристела", която се управлява от собственика на строителната фирма "Артекс" Пламен Мирянов. Бъдещият небостъргач вече е включен в портфолиото на "Артекс" и се рекламира като сграда "Златен век".
В момента, в който „Артекс“ започват строителството според ЗУТ, строителните разрешителни важат за 5 години, но се презаверяват за още толкова, ако строежът реално започне.
Така през 2012 г. разрешението за строеж е презаверено от Петър Диков в качеството му на главен архитект за срок от още 5 години. Неговият акт е на базата на протокол за откриване на строителна площадка от януари 2010 г. По закон това е последното възможно удължаване на срока. Отново по закон строителните дейности в края на 2017 г. трябва да приключат и грубият строеж на сградата да бъде приключен, т.е. тя да е взела Акт 14.
„През 2017 година нямаше нищо, имаше пущинак и табела, че "Артекс" строи. Самите строителни работи започнаха много по-късно“, казва тогава пред Свобнодна Европа юристът Никола Вапцаров, който е член на Инициативния комитет „Лозенец“, протестиращ срещу небостъргача.
Именно по тази причина (незапочналният на практика строеж) "Артекс" няма как да завърши сградата си.
Така се стига до 21 януари 2017 г., когато Народното събрание приема поправка на Закона за устройтсво на територията, според която строителните разрешителни за строежи от първа и втора категория са валидни 10 години след започването на строителството, а не пет, както до онзи момент.
Текстовете влизат в сила през февруари същата година - т. е. 7 години след формалното откриване на строителната площадка на „Златен век“ на "Артекс" и 10 години след издаването на разрешението за строеж.
Преди влизането в сила на тази законова поправка, на 14 декември 2016 г. собственикът на „Златен век" е поискал презаверяване на разрешението за строеж и е платил нужните за това 260 000 лв.
В подкрепа на искането си на 25 януари 2017 г. е приложил становище на регионалния министър от 20 януари (тогава на поста е Лиляна Павлова), в което се казва, че няма пречка за презаверяване на разрешителното.
В началото на февруари обаче (веднага след поправките, гласувани от ГЕРБ) собственикът на имота иска тази процедура да бъде прекратена, тъй като ще изчака влизането в сила на новите промени в ЗУТ и настоява платените 260 000 лв. да му бъдат върнати.
След влизането в сила на закона е задействал процедурата по новия текст за 10 години удължаване. При тази ситуация такса на общината не се дължи.
Интересен момент е, че за да се удължи срокът за строителство на небостъргача, се прибягва до неизползвана до онзи момент процедура.
Едно от основанията за това е прословутото писмо на зам-министър Йовев, което се позовава на поправката „Артекс“. Същото писмо, което от МРРБ обявиха за нищожно, а от ГЕРБ твърдяха, че не може да се ползва за основание за продължаване на „Златен век“. И същото писмо, чията валидност потвърждава съда, доказвайки, че поправката „Артекс“ съществува.
