„Това е може би най-трудното изявление, което някога съм правил. Не защото не съм спазвал закона и моралните принципи, а напротив – защото при всичките си действия съм се водил именно от тях. Винаги.“
Така започва прощалното писмо до медиите на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, който в сряда подаде оставка.
"Чест, морал и законосъобразност"
Текстът е изпъстрен от понятия като „чест“, „морал“ и „законосъобразност“, поставени в контекста на целия „житейски и професионален път“ на Георгиев, който предстои да се върне към работата си в специализираната прокуратура. Основното послание е, че „всички въпроси на медиите получиха своя отговор и към днешна дата няма неизяснени детайли, които да оставят съмнение за нещо нередно“.
И тук идва едно добре познато негово твърдение – „терасата-покрив не е моя собственост, а обща част, неподлежаща на деклариране“. Твърдение, което Георгиев отстоява още от март, когато сайтовете „Биволъ“ и Фрогнюз“ публикуваха първите разкрития за разминаването в имуществените му декларации.
„Всички проверки на районната администрация, включително и по сигнали от 2012 г. ясно показват, че дори да има незаконни обекти върху терасата-покрив, строителството им е осъществено преди 2017 г. – т.е. преди аз да придобия имота. Не съм ипотекирал обща част – този факт бе потвърден и от официално съобщение на банката, на базата на договорната ипотека“, продължава прощалното му изявление.
Но какво пропуска Георгиев все така упорито?
Да, кредитиралата сделката за луксозния му тризонет Първа инвестиционна банка (ПИБ) действително заяви, че терасата не е включена в ипотеката му. Но също така потвърди всички съмнения, свързани с въпросната сделка.
„В предмета на оценката не са включени и не са били предмет на оценяване описаните в нотариален акт, съставен през 2006 г., разглеждан при одобрение на обезпечението 186,57 кв.м. идеални части от тераса – плосък покрив на сградата, поради това, че същите представляват общи части от сградата и не могат да бъдат предмет на оценка и сделки с вещно-прехвърлителен ефект“, заявиха от банката в началото на април.
Тогава от ПИБ обаче изясниха и друго – че кредитът на Георгиев е бил в размер на 189 500 лв., като въпросната сума представлява 50% от пазарната оценка на тризонета му. При положение, че тази сума представлява половината от пазарната оценка на имота (в която не се включва „общата“ тераса, снабдена със сауна, душ, барбекю и вход само от жилището на Георгиев), простата сметка показва, че цялата му стойност възлиза на 379 000 лв.
А ако към тази сума се добавят и 197 479,70 лв., на колкото е оценена терасата в първата официална позиция на шефа на КПКОНПИ по случая, излиза, че тризонетът заедно с голямата тераса струва 576 479,70 лв. Тази сума пък съвпада с огласената от „Антикорупционен фонд“ обява за имота от 2016 г., според която става въпрос за луксозно обзаведен тризонет с две тераси.
Към 2016 г. жилището се продава за 265 000 евро, докато бившият прокурор твърди, че го е закупил през следващата година срещу значително по-малка сума – 150 000 евро. Твърдяната от Георгиев цена на сделката обаче не съвпада дори с официалното становище на ПИБ, според което стойността на имота възлиза на 379 000 лв.
Наред с това банката и Георгиев пропуснаха да коментират, че в молбата за вписване на ипотеката му в Агенцията по вписванията, с която Свободна Европа разполага, бе посочено изрично, че тризонетът разполага с „междинно ниво, на кота + 17.40 метра, със застроена площ от 16.08 кв.м., състоящо се от: галерия и баня – тоалетна и тераса – плосък покрив, с площ от 186.57 кв.м. при съседи: ул. „Проф. Георгие Павлов“, ул. „Калина Малина“, покривно пространство и двор“.
А какво казват общинските власти?
Макар Георгиев да споменава в прощалното си изявление, че проверката на районната администрация потвърждавала неговата теза, това не отговаря на истината. Всъщност в края на април столичният район „Слатина“ обяви, че голямата тераса не е обща, а е част от тризонета. И се произнесе, че два от навесите върху нея трябва да бъдат съборени, тъй като не са били включени в първончалния проект на сградата.
По това време Пламен Георгиев вече бе в отпуск, в който излезе по настояване на премиера Бойко Борисов. Може би по тази причина антикорупционният шеф пропусна да коментира становището на районната община.
Два месеца по-късно казусът претърпя ново развитие. Директорът на „Общински строителен контрол“ към Столичната община (СО) арх. Влади Калинов прекрати административно-наказателното производство, по което постройките трябваше да бъдат съборени.
Пред Свободна Европа той обясни, че въпросните навеси са били изградени още преди пускането на сградата в експлоатация през 2007 г., когато район „Слатина“ се е произнесъл, че тя е изградена така, както е предвиждал проектът. Добави и, че „районът не се е разбрал сам със себе си“ и е сгрешил или при въвеждането на сградата в експлоатация, или при проверката на имота на Георгиев.
"Терасата е към този апартамент и тази тераса очевидно не е обща част"
Тогава Калинов каза и нещо друго: „Аз поне нямам колебания от самото начало. Документите, които гледаме, говорят само за това. Терасата е към този апартамент и тази тераса очевидно не е обща част“.
Пламен Георгиев не коментира и тази констатация. Впоследствие арх. Калинов подаде оставка, а столичният кмет Йорданка Фандъкова я прие. Това се случи само два дни, след като той прекрати производството за събарянето на навесите на шефа на КПКОНПИ. Подробности за мотивите му да напусне дългогодишно заемания от него пост не бяха огласени.
"Не мога да си позволя една "тераса" да бъде превърната в етикет за КПКОНПИ"
„Като председател на комисията не мога да си позволя една „тераса“, хиперболизирана до чутовни размери чрез тенденциозна кампания, дирижирана от засегнати от работата ми лица, да бъде превърната в етикет за КПКОНПИ“, казва още в последното си обръщение до медиите Пламен Георгиев.
И адмирира „всеки зададен журналистически въпрос, чрез който обществото може да получи пълна информация за имущественото състояние както на представителите на властта, така и на хора като мен, заемащи ръководни постове в ключови за опазване интересите на държавата звена“.
Но не отговаря на основният въпрос. Как е възможно луксозен тризонет, публично предлаган заедно с огромна тераса през 2016 г. срещу 265 000 евро, да бъде придобит от него година по-късно за 150 000 евро, но вече без терасата?
Именно тази разлика съставляваше и основната част от разминаването от близо 250 000 лв. между данъчните оценки на имотите, придобити от семейството му, и цените, които той е декларирал, че е платил в имотните си декларации.
