Картината от московските улици е добре позната. Полицаи със шлемове, ботуши и сиво-черно камуфлажно облекло, които избутват протестиращи или ги влачат към бронираните микробуси. Демонстрантите, някои от които с къси панталони, кецове и бейзболни шапки, се борят с живата верига от силите на реда, снимат с телефони и издигат лозунги.
Случилото се на 27 юли обаче беше различно. Въпросът е с какво точно, защо сега и какво следва.
Близо 1400 души бяха арестувани по време на протеста в руската столица. Тласъкът на демонстрациите беше даден от либерални политически активисти, които искаха да се кандидатират за изборите за кмет на Москва, предстоящи на 8 септември. В някои от скандиранията дори бяха поставени по-високи цели като “Русия без Путин” и “Русия ще бъде свободна”.
Седмици наред изборните органи търсеха всевъзможни начини да намерят претекст, който е определян за абсурден, и да оставят опозицията или независимите кандидати извън бюлетините.
Активистът Алексей Навални заедно с Леонид Волков, Любов Собол и Илия Яшин се опитаха да изразят възмущението си, като се събраха пред кметството, но московските власти и кметът отдавна дадоха да се разбере: “Не правете това!”.
Според някои изчисления, случилото е най-голямото политическо насилие след вълната от протести през 2011 - 2012 г.
Изненадваща тежест
За хората, които отдавна наблюдават Кремъл, реакцията на силите на реда през уикенда не е изненадваща, но остра. Хората обаче излязоха на улиците въпреки предупрежденията назад във времето, че е възможна груба полицейска намеса.
Според политическия анализатор Лилия Шевцова отговорът на силите на реда повече от всякога е сигнал за това къде са границите и докъде може да стигне Кремъл. Тези граници се коренят още в решенията на съветския лидер Михаил Горбачов от 1989 г. и разбирането, че те водят до разпада на държавата.
“Кремъл много добре помни ерата на Горбачов: открехни прозореца малко и те ще го отворят целия...и така се започва”, написа тя в коментар, публикуван в уебсайта на “Ехото на Москва”.
“Не, правителството не може да позволи това. Колелото се върти, дори против волята на някои в правителството”, написа тя.
Броят на хората, дошли на протеста през уикенда, варира от 3500 до 20000 души в зависимост от това кой брои присъстващите - властите или организаторите. Седмица по-рано подобна демонстрация привлече повече от 22 хиляди и така стана една от най-многобройните от 2012 година насам.
По думите на Шевцова проблемът не е само в това кой ще участва на изборите за кмет на столицата, нито дали полицията има право да удря главите на хората, нито дали руснаците имат право на свободно събиране, което така или иначе е гарантирано от конституцията. Става дума за близо 20-годишното управление на Путин и какво следва след приключването на мандата му през 2024 г.
Задаващата се несигурност
Не е ясно как и дали Владимир Путин ще се опита да запази властта си и кой ще го замести, ако не го направи. Благодарение на хореографирания изборен процес, както го наричат някои, и на контрола върху медиите, Путин беше избран през през март 2018 г.
Неговата популярност обаче страда от фактори като застоя на заплатите, увеличаването на годините за пенсиониране, недоволството към някои местни политики и все по-голямото недолюбване на партията “Единна Русия”. Затова планът за времето след Путин става труден, а заради побоя над протестиращи, които упражняват конституционното си право - още по-сложен. Планът се обърква и заради Навални и други опозиционни лидери, които успяват да предадат посланията си въпреки блокирането им от държавната телевизия.
Според анализатора Татяна Становая действията на полицията през уикенда показват, че Кремъл не може да се справи с опозиционните групи, а това предвещава още по-твърда ръка спрямо бъдещи политически демонстрации.
“Изглежда, че Кремъл не знае какво да прави с антирежимната опозиция, способна да мобилизира хората за улични демонстрации”, написа тя в коментар, публикуван от център “Карнеги” - Москва.
“Няма лесен изход”
По думите на Становая “правителството е объркано и подобно объркване е знак, че няма лесен изход от настоящата ситуация”.
“Русия е навлязла в период на сериозна несигурност”, коментира тя.
Междувременно опозиционните лидери се опитват да намерят подкрепа за нов протест след седмица, а в съда текат изслушвания на задържаните - най-вече с обвинения за административни нарушения. Навални ще бъде държан встрани с 30-дневен арест. Яшин, който беше възпрепятстван от възможността да се кандидатира за кмет на Москва, беше осъден на 10 дни затвор.
Политологът Владимир Гелман коментира за Свободна Европа, че критичният момент ще дойде, когато опозицията събере 50 хиляди души на улицата. За силите на реда ще бъде невъзможно да разпръснат таква голяма демонстрация без да се пролее кръв. Затова властите ще направят всичко възможно да попречат на опозицията да организира таква критична маса.
“Ще използват всякакви тактики, за да сплашат публиката, включително с мерки срещу организаторите или със всякакви методи, които биха предотвратили този сценарий”, смята Гелман.
“Предвиждам нова вълна от репресии, но тя няма да доведе до ограничаване на опозицията. По-скоро ще я подслили”.
