Казахстанецът Каир Рахимов, чието българско гражданство бе поискано от главния прокурор Сотир Цацаров, най-вероятно ще остане с наши документи. Причината: бившият висш военен е лишен от властите в Република Казахстан от казахстанското си гражданство, тъй като конституцията на държавата забранява двойна натурализация. Той е предоставил за това документ с дата от месец юли тази година, в Министерството на правосъдието.
По закон обаче у нас не може да се отнеме натурализацията на лице, което няма друга. По този начин Рахимов, за когото прокуратурата твърди, че се е сдобил с паспорт с документи с неясен произход и затова преди около месец поиска отнемането им, на практика се оказва в патова ситуация.
Историята на Рахимов бе разказана първо от Свободна Европа, като според документи, предоставени от източник в Министерство на правосъдието, се вижда че Рахимов е бил издирван от Интерпол-Астана, Казахстан в разгара на процедурата му по получаване на натурализация. Отново в тези документи се говори за „осъдения Рахимов“. От юридическия екип на Рахимов в България обаче предоставиха нотариално заверен документ, издаден от вътрешното министерство на Република Казахстан, в който се твърди, че казахстанският военен не е бил осъждан в родината си. Документът е с дата от месец юли тази година.
Преди месец Върховната касационна прокуратура поиска отнемане на натурализацията на Каир Рахимов. Аргументите на обвинението са, че Рахимов и руснакът Сергей Дружинин са получили натурализацията си на базата на нередовна документация.
Какво знае прокуратурата още от 2009-та
Документите, които двамата подават през 2008 г. за получаване на български паспорти, преминават през всички провери на ДАНС и МВР. И по двете преписки са приложени предложения от тогавашния министър на транспорта Петър Мутафчиев.
В това за Дружинин е записано, че министърът го предлага за гражданство, тъй като е активен инвеститор у нас, от което следва, че има особени заслуги към България. По същия начин е формулирано и предложението за Рахимов. Министерските препоръки също са предмет на проверка. ДАНС не открива никакъв проблем в тях. Затова агенцията издава т.нар. „положително становище“ и двата случая се придвижват на Съвет по гражданство. По това време в закона още няма регламентирани крайни срокове и молбите са удовлетворени през 2011 г.
Междувременно, докато са текли проверките, при друга проверка на прокуратурата се установява, че подобни документи въобще не са излизали от транспортното министерство.
Още през 2009 г. в Пловдив започва разследване за подкуп. То обаче се води срещу неизвестен извършител – длъжностно лице. По това разследване през юни 2010 г. е направен обиск в пловдивското село Брестник. Тогава са "открити и иззети множество документи и други веществени доказателства, сред които правоъгълен печат гумен носител с надпис "министерство на транспорта" рег. номер, предложение от Петър Мутафчиев, министър на транспорта с изходящ номер с ръкописно изписан номер с поправка и зачерквания за Сергей Дружинин", пише в предложението на Цацаров до правосъдния министър Данаил Кирилов.
Същият е казусът и с документите на казахстанецът Рахимов. За него проверка установява, че номерът на преписката му съответства на заведен в Министерството на транспорта граждански договор, а не искане за гражданство. Не се уточнява, дали има издаден такъв документ под друг номер. Никъде в предложението на Главния прокурор не се оспорва автентичността на документа, положеният подпис и печат.
Какво се случва с разследването за подкуп, по което се стига до изземване на печатите, не се знае. Предметите от село Брестник са отделени в друго производство. То вече е за документно престъпление, което се води от пловдивската районна прокуратура. През 2012 г. то е прекратено.
Защо гражданството не може да бъде отнето
От края на месец юни до момента действия по искането на ВКП в Съвета по гражданство към МП не са предприети. Една от причините е, че Рахимов междувременно е останал само с българския си паспорт, което забранява отнемането му, според Закона за българското гражданство.
Освен това от правния екип на Рахимов твърдят, че за да се отнеме гражданството на казахстанеца трябва прокуратурата да докаже безспорно твърденията си пред съда. Тезата им е че: отмяна на гражданство без съдебно установяване би довело до произвол.
От екипа на Рахимов питат още защо при положение, че прокуратурата се е натъкнала на злоупотреби, в това число, замесващи и министерско име, през 2009 година, случаят се огласява едва сега.
Пред Свободна Европа те също така поставиха и риторичния въпрос: „Какво налага подобно отношение на държавата към такъв крупен инвеститор и какъв сигнал би било това към други желаещи да инвестират в страната“. Съветниците на Рахимов допълват още, че сумарно за времето си на пребиваване у нас той е инвестирал почти 10 млн лева.
