Петя Кокудева е българска писателка и пътешественичка. Завършила е телевизионна журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, а след това - магистратура по литература и творческо писане. Вълнува се предимно от поезия и къси жанрови форми, както и от детска илюстрация. Страстен колекционер е на картинни книги от цял цвят. Родена е през 1982 година в Смолян. От години живее в София и работи като копирайтър.
Последната й книга “Поздрави от синята палатка“ излезе преди седмица. За това кратко време се превърна в едно от най-търсените издания в София и оглави класацията на литературен център „Гринуич“.
„Поздрави от синята палатка“ събира 95 от най-ценните срещи на Петя със света, но не под формата на пространен пътепис, а като калейдоскоп от кратки, фрагментарни истории с много личен поглед към разнолики места и култури. Някои от тях са същински трилъри, други са разговори със забележителен човек, трети са документален разказ - от вулкан, кафене или оризище, четвърти - фрагмент от философията на далечна култура.
"Поздрави от синята палатка" представя като в някаква компресирана версия какво най-ценно може да извлече човек, пътувайки от Скандинавия, Прибалтика и Русия през Азия и Нова Зеландия до Африка и САЩ, минавайки през домовете на велики писатели и на обикновени хора.
Освен да разказва за срещите си по света, Петя говори за пътуванията си като за истинска, усърдна работа. На въпрос какво дават и какво вземат от нея далечните дестинации, писателката отговаря: „Вземат ми от ежедневния комфорт и сигурност - пътуванията в моя случай са усилен труд, планиране, движение, не ваканция“. „А дават по-реално разбиране и приемане на себе си и на другите - защото на път вече нищо не е на теория“, разказва пред Свободна Европа Кокудева, чиито любими места са сурови, мъгливи и ветровити: Исландия, Норвегия, Нова Зеландия и Шотландия.
Досега Петя е позната като детска писателка. А „Поздрави от синята палатака“ е дебютът й на рафтовете „за възрастни“.
Пред „Свободна Европа“ тя казва, че има разлика в писането за деца и за възрастни. „За деца на мен лично ми е по-трудно и тъкмо затова по-интересно и предизвикателно. Писането за деца е нещо като авторство плюс превод в едно: трябва да намериш начин - и то достъпен, бистър, осезаем начин - да преведеш идеите си на езика на децата. То е като трудна игра”, обяснява тя.
Дебютната й книга “Лулу - детски стихотворения за възрастни” (изд. Жанет-45, 2011) печели Специалната награда на Националния конкурс за дебютна литература “Южна пролет” и е преиздавана четири пъти.
През пролетта на 2018 се появява и “Лупо и Тумба. Част 1”, която съдържа кратки, абсурдистични разговори между две животни - енот и куче. Отличена е с престижната национална награда “Христо Г. Данов” 2018, в категория “Детска книга”
По всичките си книги до момента Петя работи с италианската художничка Ромина Беневенти, която живее в Тоскана.
Освен с авторски детски книги, Петя активно се занимава с проекти в сферата на детското образование и ограмотяване. Автор е на серия иновативни учебни помагала за началните класове, в които учебният материал е представен под формата на приказни истории. Някои от стихотворенията й са превърнати в песни, а други са включени в учебниците и читанките за втори и за трети клас. Постоянен посланик е на различни национални инициативи за насърчаване на четенето сред децата. Води детски работилници по писане на истории, измисляне на думи и стихотворчество.
В свободното си от литературата време Петя отново се занимава с писане. Но като копирайтър. На въпрос успяват ли да си паснат двете занимания авторката първо уточнява, че откъм време това се случва с много усилия. „До пет съм на работа, след пет, ако имам енергия - се занимавам с книги. Като цяло "се връзват" на цената на нескончаема работа. Откъм естество на писане - рекламното може да пречи на литературното, затова се налага да си вътрешно нащрек. Но пък копирайтърството ме е научило на желязна дисциплина и трудови навици, което солидно помага в писането на книги”, казва тя.
