Емир Сулягич е на 17 години, когато босненските сърби, ръководени от генерал Ратко Младич, обсаждат района около Сребреница. Три години по-късно той за пръв път се изправя очи в очи с Младич, чиито сили съвсем скоро са превзели града.
Генералът поглежда личната му карта, пито го къде е тръгнал. 20-годишният младеж отговаря, че е преводач за мироопазващите сили на ООН. Младич го пуска да върви по пътя си. „Оцелях, защото Младич се чувстваше като Бог този ден. Имаше абсолютна власт над живота и смъртта.“
Хиляди съграждани на Сулягич нямат неговия късмет. На 11 юли 1995 г. в този район на Източна Босна са убити над 8000 момчета и мъже, погребани в масови гробове от извършителите на престъплението - босненските сърби, ръководени от Радован Караджич и генерал Ратко Младич.
Това е първият съдебно признат геноцид в Европа след края на Втората световна война. „Хиляди мъже убити и погребани в масови гробове, стотици хора погребани живи, измъчвани мъже и жени, деца, убити пред очите на майките им... Това са сцени от ада, изобразени на най-черните страници от историята на човечеството“, казва съдия Фуад Рияд пред Международния трибунал в Хага през 1995 г.
24 години по-късно процесът по идентифициране на телата още не е приключил. В четвъртък в Мемориалния център Поточари, намиращ се в близост до Сребреница, ще бъдат погребани останките на още 33 жертви, идентифицирани през последната година.
Причина за забавянето е включително и фактът, че извършителите неколкократно са препогребвали убитите в опит да прикрият следите от престъплението. До този момент в Поточари са погребани 6610 жертви, чиято самоличност е доказана чрез ДНК анализ. Трибуналът за бивша Югославия приема, че убитите в Сребреница са "над 8000".
Сребреница като спасение от войната
Преди да се превърне в място на масови убийства, Сребреница е място на надеждата. През 1993 г. ООН обявява района около този малък град за зона за сигурност. В него вече са се стекли преследваните в Източна Босна мюсюлмани, уверени, че там ще избегнат участта на хилядите убити в започналата по-рано война.
През април 1992 г. босненските сърби започват да прилагат одобрените от политическото им ръководство "стратегически цели". Сред тях е и извеждането на мюсюлманите от домовете им в Източна Босна, и настаняването на етнически сърби на тяхно място.
Тази политика продължава до края на 1995 г. и влиза в историята под името "етническо чистене". В повече от 100 дела по този въпрос Трибуналът за бивша Югославия обяви за престъпления срещу човечеството извършеното в Зворник, Бийелина, Братунац и други.
Около 60 000 души, изведени от домовете си в тези райони, смятат, че намират убежище в зоната за сигурност на ООН - анклава Сребреница.
Обсадата
Босненските сърби държат района под обсада близо три години. През това време анклавът не разполага с лекарства, храна, електричество и питейна вода. Хуманитарни организации понякога осъществяват доставки с хеликоптери.
Написана от Емир Сулягич книга е първото издадено свидетелство на оцелял от обсадата.
В нея той разказва за липсата на базови медикаменти в местната болница и ампутирането на крайници без упойка. „Забелязах как гладът напълно е променил личността ми“, пише той. „От момче, което преди войната беше срамежливо и внимателно, се бях превърнал в агресивен и безскрупулен човек. Уплаши ме това, което открих у себе си, но бързо разбрах, че е въпрос единствено на оцеляване.“
Той все пак говори и за опитите на жителите на района да запазят сравнително нормален начин на живот, с игра на футбол, организиране на забави и дори издаване на местен вестник върху хартия от стари журнали.
Наказание за отговорните
За клането в Сребреница от Международния трибунал в Хага, босненски, сръбски и хърватски съдилища са издали присъди за 47 души. През март Радован Караджич беше осъден на доживотен затвор за геноцида в Сребреница, както и за военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени в периода 1992-1995 г. от Международен остатъчен механизъм за наказателните трибунали, който замени Трибунала за бивша Югославия.
Институцията трябва да приключи и делата срещу бившия генерал Ратко Младич, който лично ръководи частите в Сребреница, бившия директор на сръбската Държавна сигурност Йовица Станишич и ръководителя на т. нар. „Червени барети“ Франко Симатович.
