България за мигрантите: по-малко изтезания, но лоши здравни грижи

Българските власти, отговарящи за задържаните в страната мигранти, са постигнали напредък в ограничаване на случаите на физическо малтретиране, но все още изостават сериозно в предлагането на адекватни медицински грижи.

Това е основният извод в последния доклад на Комитета за предотвратяване на изтезанията (КПИ) към Съвета на Европа, оповестен официално в четвъртък. Той отразява посещения на делегация през декември миналата година в помощенията за задържане на „Гранична полиция“ в Елхово, Летище София и Свиленград (Капитан Андреево), както и в центровете за временно настаняване на мигранти в Бусманци и Любимец.

Именно в домовете на последните две места от КПИ констатират и най-сериозни проблеми, определяйки ситуацията с предоставяне на здравни грижи като „много незадоволителна“. Освен спешни подобрения в тази посока, препоръчват и улесняване на комуникацията на задържаните с външния свят.

​„Въпреки денонощното присъствие на персонал в тези домове, медицинското оборудване беше много оскъдно, достъпът до специализирани грижи (зъболекари, гинеколози, педиатри) - ограничен, обхватът на безплатните лекарства - изключително малък, а част от тях, включително антибиотици, бяха с отдавна изтекъл срок“, се казва в доклада.

Членовете на делегацията изразяват сериозно безпокойство и от „занижения достъп до психиатрична помощ, ограничен на практика само до спешни случаи“.

​„Ситуацията се усложнява от липсата на устен превод и заради факта, че задържаните чужденци нямат здравна осигуровка, което означава допълнителни пречки и забавяния при достъпа до специализирани грижи“, отчитат от Комитета, отбелязвайки, че са призовали българските власти „незабавно да предоставят на тези домове подходящо оборудване, безплатни лекарства и квалифицирана помощ“.

Проблемът в комуникацията между персонала и задържаните, както и между задържаните и външния свят е описан като „постоянен“. Затова КПИ препоръчва да се подобри обучението на служителите „като се гарантира, че задържаните получават писмен превод на важни решения за тяхното задържане на езика, който те разбират“.

Наред с тези проблеми, в доклада се подчертава, че по време на посещенията делегацията не е установила случаи на „скорошно физическо малтретиране на задържани чужденци от служители на миграционните центрове в Бусманци и Любимец“.

​„Бяха получени само няколко сведения за спорадично грубо, неуважително и пренебрежително отношение от страна на охраната, главно в отговор на искания на задържаните (например през нощта). Като цяло, впечатлението на делегацията е, че има подобрение в отношенията между задържаните и персонала в сравнение със ситуацията, наблюдавана по време на предишни посещения“, се казва в доклада.

По отношение на условията на живот, от Комитета отчитат някои подобрения благодарение и на факта, че домовете в Бусманци и Любимец „функционират при доста под оптималния си капацитет“. Жилищните помощения обаче „продължават да са разрушени, а почти общите спални с голям капацитет не предоставят никакво уединение“.

Като приемливи са описани условията в арестите на „Гранична полиция“, но с уговорката, че това се отнася само при спазване на максималния 24-часов срок на задържане. В тази връзка КПИ препоръчва да се приедприемат мерки, гарантиращи, че в „нито една от двете килии на територията на Летище София няма да бъдат задържани повече от един човек едновременно“.

​„Освен това, като се има предвид малкият им размер, двете килии не трябва да се използват за задържане на хора за повече от няколко часа и никога за цяла нощ. Що се отнася до ареста на „Гранична полиция“ в Капитан Андреево, КПИ препоръча да бъде основно ремонтиран и почистен, килиите да бъдат оборудвани с работеща отоплителна система и на задържаните да се предлага храна в нормално време за хранене.“

​„В изпълнение на тази препоръка в помещенията за настаняване на задържани лица в ГПУ София на РДГП Аерогари са демонтирани вторите етажи на поставените легла тип „вишка“, вследствие на което е осигурено достатъчно пространство на лицата, настанени в самостоятелни помещенията (с по едно легло). [...] Независимо от констатираните добри битови условия, в помещенията за задържане на ГПУ София е направен текущ ремонт. Закупени са 2 броя нови матрака. Спазва се наложената практика, след освобождаване на помещенията, те да се почистват и дезинфекцират“, отговарят от МВР.

Въпреки липсата на „нови достоверни свидетелства за физическо малтретиране на задържани чужденци от служители на „Гранична полиция“, от Комитета все пак настояват българските власти да отправят категорично послание към граничарите, че „всички форми на малтретиране (включително вербални обиди) на лица, лишени от свобода, са незаконни и ще бъдат наказвани”.

В отговор на тази препоръка от вътрешното министерство припомнят на Съвета на Европа, че България е членка на ЕС и е ратифицирала Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., Нюйоркския протокол от 1967 г. и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.

​„В тази връзка действията на полицейските органи в МВР изключват извършване, провокиране или толериране на какъвто и да е акт на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказания, както и прояви на дискриминация спрямо задържаните лица. От самото начало на засиления миграционен натиск ГДГП прилага открита и прозрачна политика като беше осигурен достъп до границата и всички центрове за настаняване на голям брой официални делегации, международни и неправителствени организации, национални и чуждестранни медии, съблюдаващи за спазване на правата на задържаните лица”, добавят от МВР.

Като друг обичаен проблем за задържаните в помещения на „Гранична полиция“, от Комитета за предотвратяване на изтезанията посочват липсата на информация от властите за това дали близки на мигрантите са уведомени за тяхното залавяне. Затова и препоръчват приемане на гаранции, че „на всички задържани лица ще бъде предоставена обратна информация за това дали е възможно да бъде информиран близък роднина или друго лице за факта на задържането им“.