Защо му е на някого да забранява книга за история на средновековието? Въпросът възниква заради един случай в Русия, където наскоро се случи точно това: монографията “Категории на руската средновековна култура” беше премахната от електронния каталог на Библиотеката за чуждестранна литература и това я направи практически недостъпна.
Бърза проверка показва, че книгата е действително историческа и е писана от един от най-големите съвременни специалисти по този период, Андрей Юрганов. Тогава къде е проблемът?
Оказва се, че сред организациите, финансирали издаването на това изследване, е и фондацията на американския милиардер Джордж Сорос. На някои места в Русия този факт е достатъчен дори за да се горят или нарязват книги. И така е още от 2015 г. Просто чак сега процесът стигна до столицата.
Горене на книги след 2015 г.
Преди няколко години Кремъл поведе война с неправителствения сектор, като прокара закон за нежеланите организации. За нежелани бяха обявени онези местни или чуждестранни юридически лица, които “представляват заплаха за конституционния строй на Русия, за нейната отбранителна способност и нейната сигурност”.
Решението за това коя организация да получи такъв “статут” се взима от главния прокурор, който съгласува мнението си с Министерството на вътрешните работи. Сред “нежеланите” организации впоследствие се оказаха всички по-известни критици на Кремъл, но също и много благотворителни организации или центрове за развитие на културата.
Фондацията на Сорос беше обявена за “нежелана” през ноември 2015 г. През януари 2016 в икономически колеж във Воркута извадиха от библиотеките и изгориха 53 книги, в това число класическа литература.
Веднага след това в политехническия техникум във Воркута 14 книги бяха нарязани с унищожител на хартия. От библиотеката на Държавния технически университет в Ухта бяха извадени други 413 книги. През юли 2017 г. от библиотеките на Архангелска област бяха извадени всички книги с руска класическа литература, върху които имаше печат на фондацията на Сорос.
Специални читални, които сякаш не съществуват
Изследването за средновековието, което изчезна от московска библиотека, е все така достъпно на читателите, обясняват от пресцентъра на институцията. Те поясняват при какви условия.
Първо, в каталога е достъпно първото издание на книгата, което не е било финансирано от фондацията. Второ, ако читателят настоява да получи именно новото допълнено и преработено издание, той трябва да е научил по някакъв начин, че то съществува и да напише заявление за достъп. Това искане трябва и да се мотивира.
Подобна процедура за достъп до книги е позната от времената на СССР, когато в цяла Източна Европа съществуваха така наречените “специални читални”. Те обслужваха избрани посетители, които имаха пропуск за тях, мотивирано одобрен от началника в работата или съответната партийна структура. Вътре се четяха западноевропейски издания, не непременно политически.
Днес нямаме специални читални, казват от пресцентъра на Библиотеката за чуждестранна литература, но пък описват същата практика. Това е завръщане към Оруел, коментира авторът на книгата Андрей Юрганов пред Радио Свобода. За него случаят е ясен - рано или късно всеки авторитаризъм заприличва на описаното от Оруел. Без да иска, цитира автор, който в съветски времена можеше да се прочете само в специалната читалня.