Партийната субсидия окончателно бе намалена на 1 лев за получен глас до края на 2019 г., след като депутатите от ГЕРБ, ДПС и „Атака“ приеха на второ четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за държавния бюджет.
Поправката мина със 119 гласа „за“, 71 „против“ и 16 „въздържал се“. Само един депутат от ДПС гласува срещу предложението, въпреки че официалната позиция на партията бе, че подкрепя субсидия от 0 лева, но заедно с възможност за открито финансиране на политиците от бизнеса. Тази идея на Движението бе отхвърлена, както и предложението на „патриотите“ за таван на годишната субсидия на партиите в парламента от 1.5 млн. лева.
Безлимитни дарения от хора, фирми и НПО
ДПС обаче прокара идеята си за поправка в Закона за политическите партии, според която вече стават законни безлимитните дарения от физически и юридически лица, неправителствени организации, както и ползването на безплатни държавни офиси. В тях все пак няма да може да се упражнява стопанска дейност. Досега партиите можеха да получават дарения до 10 000 лева годишно, но само от физически лица.
Законовите промени трябваше да бъдат одобрени преди седмица, но напрежение между ГЕРБ и коалиционните му партньори ВМРО и НФСБ предизвикаха отлагане на второто четене на законопроекта. Управляващата коалиция обяви, че ще започне консултации, които ще продължат до края на юли.
Решението бе предшествано от около 7-часов дебат, включващ взаимни обвинения в популизъм, комунизъм, спомени от ранните години на демокрацията и ретроспекция на някои изборни резултати през последните петнайсет години. Обсъдени бяха и политическите системи в САЩ и Швейцария като в крайна сметка от изказванията стана ясно, че те нямат много общо с българската реалност.
„С тази тема за субсидиите направихте така, че да останат встрани важни въпроси. Забравиха се грешките за Министерството на финансите, не се забелязаха протестите за цената на горивата, на медицинските сестри, Законът за Черноморското крайбрежие е по-строг към тези с палатките, отколкото към тези с багерите. Сега правите същото като по Черноморието – защитавате силните и удряте по-слабите с този закон, защото едни партии ще имат пари, а другите не“, даде тон на дискусията Крум Зарков от БСП.
Последваха изказвания от представители на „Обединени патриоти“ и ДПС, докато ГЕРБ предпочетоха да бъдат пасивни в началото.
"Един колега от ДПС"
Антон Кутев разкритикува вариантът, предложен от ДПС, посочвайки, че той нямал нищо общо с американския модел, а и бизнесът там бил различен. Като аргумент допълни, че в САЩ не може да си едновременно депутат, медиен монополист, бизнесмен и споснор на партия като „един колега от ДПС“.
„Не знам, г-н Кутев, за какъв медиен монопол говорите, но колегата, когото визирате, предложи текстове за прозрачност в медиите, които вие не подкрепихте. Беше създадена медийна дъвка срещу този колега, ако имаше медиен монопол, щеше ли от 90% от медиите да се леят клевети, лъжи и инсинуации срещу този наш колега“, репликира го Хамид Хамид, който също предпочете да не споменава името на Делян Пеевски.
Последваха спорове около случая с надвзетите от партиите субсидии, който стана повод за идеите за тяхното намаляване. Групата на ГЕРБ вече започна да се включва в дебата, предимно за да лансира тезата, че от БСП са против предложението, защото са фалирали и обичат да харчат чужди пари.
"Песни се пееха"
Ред дойде и на Георги Марков от ГЕРБ и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров да се отдадат на носталгия по началото на 90-те години, когато „песни се пееха“ и „ни носеха на ръце“. При това без партийни субсидии. Последваха нови размени на обвинения за скъпи придобивки и популизъм между управляващите и левицата.
"Народът го иска"
„За първи път ще се приеме закон, срещу който са всички парламентарни партии. Това е прецедент. Погледнете си позициите. Никой не го иска този законопроект и ще мине. Обяснението е „народът го иска“. Не ви е това мотивът. Не ви вярвам. Два милиона пенсионери искат и преизчисляване на пенсиите. Тях не ги чувате“, включи се и лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Тя реши да цитира премиера Бойко Борисов, който по думите ѝ е признал, че когато не е разполагал със субсидия, кампанията му е била спонсорирана от фондациите „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“.
„Аз се радвам, че следите изказванията на лидера Борисов. Потвърждава се вашето прозвище „Госпожа Лъжа“... Боли ли... Говорите за времето, когато ние се явявахме без партията. Борисов никога не е казвал такова нещо, по техните закони фондациите могат да ни помагат в кръгли маси, обучения... Но това не е в кампанията... Върнете си думите”, реагира Красимир Велчев от ГЕРБ, с което предизвика Нинова да му припомни, че вече е осъдила Борисов за клевета.
Всъщност, никой от двамата не успя да цитира точно думите на Борисов, припомня сайтът „Клуб Z“: „Аз бих на изборите, помните, като кмет, без един лев, без партия, без нищо. За радост тогава и „Ханс Зайдел”, и „Конрад Аденауер” се погрижиха, за да можем да структурираме партия такава, каквато да е по европейски тип”.
"Един антисистемен играч"
В крайна сметка дебатът приключи с почивка, която от ГЕРБ използваха, за да се съберат на заседание, а от БСП – за смяна на стратегията. След подновяването на пленарното заседание социалистите обявиха, че управляващите използват случая, за да подкрепят „един антисистемен играч“ и така си отглеждат бъдещ коалиционен партньор.
Името на телевизионния водещ Слави Трифонов не бе споменато, но именно екипът на неговото предаване направи разкритията за надвзетите субсидии, които отвориха темата. Освен това точно „Шоуто на Слави“ инициира референдума през 2016 г., на който над 2 млн. души подкрепиха идеята за намаляване на партийната субсидия.
