Наричаме я АС-12, но истината е, че за името няма официална информация. Руската подводница, която пламна в Баренцово море на 1 юли, отнемайки живота на 14 души, изглежда един от най-тайнствените проекти на руската военна индустрия – толкова е секретен, че властите в продължение на два дни отказваха да съобщят имената на загиналите, а камо ли да потвърдят какъв е видът на плавателния съд и да обяснят какво е предназначенето му. Само външни експерти и медийни разследвания придвижиха нещата напред. Ето последните новини.
Нови официални данни: кои са загиналите?
В сряда вечерта руското Министерство на отбраната разсекрети имената на 14-те загинали членове на екипажа. Сред тях има седем капитани първи ранг, трима капитани втори ранг, двама капитани трети ранг, един капитан-лейтенант и подполковник от медицинската служба. Властите потвърдиха по-ранната медийна информация, че на борда е имало двама души, удостоени със званието Герой на Русия – това са командирът на подводницата Денис Долонски, който е получил отличието преди 6 или 7 години за изследванията му в Арктика и Антарктика, както и Николай Филин, който е бил отличен миналата година за тестване на дълбоководна военна техника.
Загиналите моряци са служили в секретна военна част в Санкт Петербург, съобщиха руските медии. Нито пламналият плавателен съд, нито екипажът са принадлежали на морския флот.
Въпросът за това какво са правили толкова много офицери от висок ранг на ограниченото пространство на подводницата най-вероятно ще остане без отговор, казва пред радио Свобода професор Павел Баев, който е експерт по проблемите на Арктика в норвежкия Институт за изследване на проблемите на мира (PRIO). Той предполага, че някои от хората на борда са били спасени защото в момента на пожара АС-12 е била все още свързана с транспортираща я подводна лодка.
Експерти извън Русия: можем горе-долу да опишем лодката. Не знаем за какво служи
В Западна Европа и САЩ много малко се знае за това какъв точно апарат е АС-12, често пъти наричан „Лошарик“ по името на известен съветски анимационен филм от 70-те години. Във филма Лошарик е името на конче, чието тяло е изградено от разноцветни топчета – те сякаш не са механично свързани помежду си, но кончето не би могло да се движи, ако невидима сила не удържа топчетата в единно цяло.
Подводницата АС-12 е кръстена по същия начин заради конструкцията си, която напомня за кончето Лошарик, става ясно от интервю на Радио Свобода с Дмитри Горенбург – военен експерт от вашингтонския аналитичен център CNA. Той описва това, което специалистите знаят за подводната лодка: „Тя има необичайна конструкция и двоен корпус – външният е от титан, а вътрешният е изработен от няколко отделени една от друга сфери. Това не е пълноценна подводница и обикновено я транспортират други големи атомни подводници – от типа на „Оренбург“ или „Белгород“. Благодарение на ядрените си енергетични установки тя може да издържи дълго време под вода. Почти безшумна е. Според някои данни това е най-тихата подводница в руския арсенал“.
Проф. Павел Баев също посочва, че данните за АС-12 са оскъдни, но добавя, че историята на създаването на подводницата е все пак известна: била е разработена в края на съществуването на СССР, а е пусната на вода 3 години след трагедията „Курск“ – подводницата, която потъна през 2000 г. и в която загинаха 118 моряци. Първоначално инцидентът беше скрит от обществото, което породи масово възмущение.
Що се отнася до предназначението на този плавателен съд, известното клони към нула. Противно на разпространената информация, всъщност няма официални съобщения, че подводницата се използва, да кажем, за дълбоководни изследвания, казва Дмитри Горенбург. „Американски военни предполагат, че тя се свързва с трансконтиненталните подводни кабели, за да следи комуникацията или за да я унищожи в случай на конфликт“, добавя той. И заключава: „по всичко изглежда, че тя е способна да наруши нормалното функциониране на системата SOSUS – това са хидроакустични сензори, разположени в морето между Гренландия и Великобритания“.
Връзките по интернет между Европа и Америка минават не само през сателити, но и през кабели, положени по дъното на океана, напомни германското списание „Шпигел“, като се позова на свои източници. „Опасността е очебийна: който се добере до дигиталните артерии, може да шпионира. Преди всичко обаче е в състояние за кратко време да нанесе икономически щети за милиарди“, написа изданието.
