Те се събират по кафенетата, по кухните или на пейки в парка. Понякога са двама, понякога – 20 души. Разбират се някак от само себе си, без да имат организация и написани на хартия общи цели. Уговарят се от днес за утре и на следващата сутрин са отново на протест по улиците на Тбилиси – ежедневното недоволство, което трае вече две седмици и чието най-общо послание е „не на руската намеса в Грузия“.
Зад всичко това стоят няколко души, сред които се открояват двама – блогърката Саломе Баркер и гражданският активист и журналист Шота Дигмелашвили. Тя още не е навършила 30 години, а той е малко по-възрастен от нея. Тя е работила закратко като журналистка в едно списание, а сега работи в платформа за онлайн търговия като завеждаща комуникациите. Той е редактор в грузинския Forbes, а отделно от това е автор на разследвания за публичните финанси в създадената от него неправителствена организация Governance Monitoring Center.
Протестите започнаха на 20 юни, когато в сградата на грузинския парламент започна заседание на Междупарламентарната православна асамблея. Сесията беше открита от руски депутат и на руски език, а мястото, на което той беше застанал, беше мястото на председателя на грузинския парламент. Неприемлива картина за много грузинци – най-малкото заради това, че около 20 % от територията на страната им е под руски контрол.
Нищо чудно, че последваха непрекъснати протести, които бяха спирани със сълзотворен газ и полицейски палки, и доведоха до 240 пострадали. Неуспешно. От побоя в първия сблъсък хората си тръгнаха от площадите само за да се върнат на следващия ден с ново искане: вътрешният министър Георгий Гахария също да подаде оставка, защото е допуснал насилието.
Оттогава протестите не спират, а на преден план излиза не само причината за този гняв, но и организацията на всички прояви. Откакто Грузия е независима държава, това са първите протести, начело на които стоят граждански активисти, а не политически сили. А самите граждански активисти не са организирани в някаква неправителствена или благотворителна структура. Но въпреки това хаос няма. Напротив, всички събития и прояви се планират, казва Саломе пред телевизия „Настоящее время“.
Тя описва изненадващо за протестиращия човек хладнокръвие: „Не разпъваме никакви палатки, не спим по площадите, не се мъчим излишно. Просто идваме и си тръгваме от тези протести, както се ходи на работа“. Тя е сигурна, че си е измислила и самовъзложила задачата да работи за Грузия. „Тази година навършвам 30 и досега не съм правила нищо по-правилно от това“, казва тя.
За Шота Дигмелашвили сегашните протести се отличават от всички досегашни по това, че те не добавят нови искания и не се отказват от първоначалните. От тях не е изпълнено само едно – оставката на вътрешния министър. А председателят на парламента вече подаде оставка.
