Жените ще управляват Европейския съюз, Вишеградските страни показаха силата си, а на преден план изпъкна непрозрачният, усложнен и толкова обсъждан принцип на „водещия кандидат“, който катастрофира зрелищно. Не е ли така?
Това са основните изводи, след като лидерите на ЕС успяха да наредят пъзела с топ позициите и да номинират следващите евентуални председатели на Европейската комисия, Европейския съвет, Европейската централна банка, както и върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика.
Използвах „евентуални“, защото не всичко е приключило, особено за наследниците на Могерини и Юнкер. В края на юли Европейският парламент трябва да гласува новата Европейска комисия и изобщо не е сигурно, че Урсула фон дер Лайен ще събере необходимото мнозинство. Нейната собствена политическа група, Европейската народна партия, вероятно ще я подкрепи, но това не е достатъчно. А и много евродепутати са бесни, че европейските лидери изоставиха системата „Spitzenkandidaten“. Този принцип означаваше, че водещият кандидат на политическата група с най-много гласове на изборите за Европейски парламент ще стане председател на Европейската комисия. Така стана миналия път през 2014 г., когато Юнкер пое поста.
Тогава Вишеградската четворка – Чехия, Унгария, Полша и Словакия, излязоха на сцената.
ЕНП излезе отново първа, въпреки че загуби значителна подкрепа на последните избори. Нейният водещ кандидат бе германецът Манфред Вебер, който оглавяваше групата на ЕНП в Европейския парламент. Той обаче не се хареса на френския президент Еманюел Макрон, който подтикна германската канцлерка Ангела Меркел да се откаже от своя кандидат. Тя го направи и започна да подкрепя Франс Тимерманс, кандидат на втората политическа сила, Социалистите и демократите. Бившият холандски външен министър и зам.-председател на Европейската комисия беше на крачка от това да бъде коронясан от европейските лидери вечерта на 30 юни. Тогава Вишеградската четворка – Чехия, Унгария, Полша и Словакия, излязоха на сцената.
В качеството си на зам.-председател на комисията Тимерманс отговаряше за върховенството на закона и беше яростен критик на Варшава и Будапеща. За тези държави беше прекалено да го подкрепят за председател. Срещата продължи през цялата нощ, чак до обяд на 1 юли. След това бе прекратена до 11 часа на 2 юли. Срещу Тимерманс не бяха само вишеградските страни, но и други премиери от ЕНП, като ирландеца Лео Варадкар и латвиеца Артурс Каринс, който не можеше да проумее защо Меркел подкрепя един левичар. По-късно бе подготвен и одобрен нов пакет. Тимерманс вече го нямаше, а с него си бе тръгнал и принципът за „водещия кандидат“.
Той няма да липсва на много от лидерите в ЕС. Те винаги са предпочитали да селектират хора за топ позициите на тайни разговори, отколкото избраният пряко Европейски парламент да им наложи някого. Но всички останали не са толкова впечатлени. Срещата продължи по-дълго дори от събиранията за спасяването на Гърция. Вероятно следващият път също ще бъде толкова сложно, особено на фона на разделението между консерватори, либерали и социалисти в Европарламента и Съвета, както и факторите за географски и полов баланс.
Никой не е изненадан, че постовете отидоха при Франция и Германия, двете най-големи държави в клуба.
Поне жените победиха. Европа ще има за първи път жени начело на Европейската комисия и Европейската централна банка (ако бъдат одобрени) – това са двата най-влиятелни поста в целия ЕС.
Никой не е изненадан, че постовете отидоха при Франция и Германия, двете най-големи държави в клуба. Макрон успя да пробута бившия си финансов министър и настоящ директор на Международния валутен фонд, Кристин Лагард. Урсула фон дер Лайен пък е наричана „мини-Меркел“ и така влиянието на германската канцлерка в Брюксел ще остане, въпреки че тя самата е към края на кариерата си.
С цялото уважение към новия „външен министър“ на ЕС, испанския социалист Жозеп Борел, както и към председателя на Европейския съвет, белгийския либерал Шарл Мишел, най-важните лица на европейската политика в следващите пет години ще бъдат на жени.
