„С различни техники е направен е опит да се даде благовидност и нормалност на един режим, който сме приели за тоталитарен. Така министърът на образованието Красимир Вълчев коментира пред БНР проектите за учебници по история за 10 клас, в които са вкарани похвални текстове за комунистическия режим.
Според него са необходими промени в процедурата по одобряване на учебници. Той посочи, че експертите, оценявали учебниците, са разполагали с оценъчни карти, способни да уловят технически грешки, но не и проблем с оценяването на периода.
“За [комунистическия] период консенсусът минава през това, че базовите институции са били тоталитарни, нарушаващи човешките права", каза Вълчев.
По думите му една от задачите на историята е да се формират у децата ценности, да се възпита национално самосъзнание и отношение към човешките права и свободи, както и уважение към правовата държава и институциите на демокрацията.
Оценката на министър Вълчев идва седмица след като стана ясно, че сред 5-те проекта за учебници по история има такива, които представят благосклонно комунистическия период. Този факт срещна съпротивата на редица изследователи на периода, сред които проф. Евелина Келбечева, журналиста Христо Христов, проф. Ивайло Знеполски и историците в Института за изследване на близкото минало. Тяхната реакция на свой ред беше обявена за стремеж към цензура от страна на защитниците на учебниците.
Осъждането на тоталитарните режими не е политическа цензура, а „част от цивилизационния избор, който сме направили“, каза пред БНР министър Вълчев. Според него академичната свобода не е абсолютна, особено при писането на учебници. „Ако решат да оправдаят националсоциализма, имат ли академична свобода, имат ли право да създадат условия за отнемане на други човешки права?, запита министър Вълчев в отговор на критики, че иска корекция в проектите.
Предстои още един разговор с издателите, за да се изчистят притеснителни акценти, факти и отношения, допълни министърът.
