“Намаляването на партийната субсидия на 1 лев ще има негативен ефект и ще доведе до недостиг на средства. Системният недостиг на легитимен финансов ресурс, съчетан с възможността за финансиране от юридически лица, може да тласне политическите партии към тежки зависимости от корпоративни дарители”.
Ваня Нушева от “Прозрачност без граници” не крие учудването си от липсата на задълбочена дискусия по въпроса с парите на партиите. Всичко около промените се е случило “бързо и хаотично”. Срещаме се с нея минути след като е присъствала на обсъждането на темата в парламента. Според нея не са разгледани всички елементи на системата за финансиране на политическата дейност, а в дискусията не е чуто мнението на формациите, които в момента са извън парламента, нито на експертната общност, нито на гражданското общество.
“Не можем да сведем дебата до един, пет или десет лева”, коментира Нушева. Много въпроси въобще не са били дискурирани в дълбочина, например дали има адекватна система за контрол на финансирането, особено на предизборните кампании.
Американски модел по български
Идеята за премахване на субсидиите и замяната им с т. нар. отворен или американски модел – партиите да се финансират чрез дарения от юридически лица, може да крие опасности. За тях партиите или не подозират, или липсата на информираност може да се окаже нож с две остриета. “Не би следвало да поставяме етикет “забранено” финансирането от юридически лица, както и обратното - не можем да позволим неограничено”, коментира Нушева.
Ако условията за субсидиите бъдат променени, липсва пълна яснота за останалите източници, на които могат да разчитат политическите партии, както и какви могат да бъдат фирмите дарители. “Тези други източници не трябва да позволяват зависимости. Абсолютно е недопустимо да бъдат финансирани предизборните кампании от юридически лица, които изпълняват обществени поръчки или имат договори за концесии.”
Според Ваня Нушева този детайл не е бил дискутиран при обсъждането на промените, а “въпросът единствено е сведен до това дали искаме да има финансиране от фирми, или не”. Нушева опроверга твърдението, че американският модел може да работи в България. “Злоупотребява се с неинформираността на обществото”.
Още от 1974 г. законът в САЩ дава възможност и за държавно финансиране. Тази система обаче има редица проблеми. “Тя има своите изкривявания и през последните години е обект на оживена дискусия дали да не бъде променена. Не е това моделът, който българският политически живот има нужда да приема. В България обстоятелствата са съвършено различни”.
Възможността за финансиране на партиите от бизнеса в Америка не се случва безконтролно. Забранено е финансирането от големи корпорации и от профсъюзи. “В Америка има и така нареченото суперпак финансиране. Това са комитети, които събират финансови ресурси и от фирмите, но те са регистрирани не в полза на кандидат или партия, а на определена идея. Това е байпасът, който корпорациите правят, за да избегнат ограниченията за финансирането на политическата дейност в Америка.”
Практиката в Европа
В много европейски страни се използва така наречената регресивна скала. Това означава, че след достигане на определен брой избирателна подкрепа, цената на субсидията за един глас намалява. В Германия, например, за глас партиите получават 85 евроцента - в случай че са получили до 4 милиона гласа. След това всеки следващ глас носи по 70 евроцента.
В Полша има още по-голяма регресия - от 2,5 евро до 0,47 евро. Достъпът до медиите по време на предизборни кампании също е останал встрани от дискусията. В България няма безплатен достъп до средствата за масова информация.
“Във Великобритания - класически пример за демокрация, политическите партии имат достъп до Би Би Си. В Германия също има такава възможност. При нас дори няма такава дискусия в Закона за партиите и Закона за държавния бюджет.”, казва Нушева.
За какво се харчат партийните пари
Според “Прозрачност без граници” използването на финансовия ресурс на партиите също буди съмнения, “защото партиите, които получават твърде голяма субсидия, не я изразходват за политическа дейност”.
Значителна част от финансовите ресурси стоят на банков депозит, стана ясно от наскоро излезлия годишен финансов отчет на партиите. Влогът на ГЕРБ надхвърля 23 млн. лв, а на БСП - 6,4 милиона.
“Използват се средства и за благотворителност. Тук изникват и етични въпроси: до каква степен е допустимо средствата, които държавата е предоставила за политическа дейност, да се използват за благотворителност. По този начин партиите биха могли да си купуват доверието и благоразположението на избирателите. Според Ваня Нушева предложенията за намаляване на субсидията “са популистки, независимо дали става дума за намаляването на 1 лев или нейното отменяне”.
