В последните пет години цените на жилищата растат стабилно и в България, и в целия Европейски съюз, показват данни на Евростат за пазара на жилища в ЕС в периода 2010-2018 г., цитирани от БТА.
В България тенденцията на поскъпване е следната:
2018 г. - нарастване с 6,6 на сто,
2017 - нарастване с 8,7 на сто,
2016 - плюс 7 на сто,
2015 - плюс 2,3 процента и
2014 г. - плюс 1,4 процента.
Най-голям срив в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 г. - минус 20 на сто и през 2010 г. - минус 10 на сто, показват данните на Евростат.
Според данни на НСИ жилищата у нас в края на 2018 г. са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около 1/3 от този жилищен фонд обаче е бил незает.
Пак според данни на българската статистика - близо 1,2 милиона жилища са били необитаеми (653 хиляди в градовете и 567 хиляди - в селата). Тоест, 32 процента от жилищния фонд у нас е бил незает, като в градовете делът е бил 25 на сто, а в селата - 45 на сто.
Около 1,1 милиона души, т.е. един от всеки 7 български жители, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на сто от българите са съжителствали с няколко поколения в едно жилище, особено сред домакинствата с по-ниски доходи в по-големите градски центрове.
Към днешна дата 97,6 на сто от жилищния фонд у нас е частна собственост и само 2,4 на сто е собственост на държавата или общините. Пак според НСИ - 82 процента от българите живеят в собствени жилища, а 18 на сто от населението живее под наем.
Според анализа на Евростат жилищният пазар у нас варира в доста широк диапазон - от около 500-800 евро на кв. м. в средно големи градове - до 1200-1500 евро в луксозни квартали на столицата.
В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават на цени от 3 000 до 5 000 лева, като в някои случаи цената е много по-ниска и дори е символична.
Как е в другите страни от ЕС
Като цяло между 2010 и 2018 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали средно с 15 процента. Сред държавите-членки най-голямо увеличение на жилищния пазар през този период се наблюдава в следните страни:
Естония - 83 процента,
Латвия - 61 процента,
Австрия - 56 процента,
Швеция - 55 процента
и Люксембург - 50 процента.
На другия полюс най-голямо намаление на цените на жилищата е отчетено в Италия - минус 17 на сто, Испания - минус 12 на сто и Кипър - минус 8 на сто.
Според анализа на Евростат 7 от 10 европейци притежават свой собствен дом, като най-висок е делът на собственост на жилища в България и Румъния - по около 97 на сто, Хърватия и Литва - по около 90 на сто и др.
Най-малко собствени жилища притежават жителите на Германия - 51 процента, следвани от тези в Австрия - 55 процента, Дания - 62 процента и Франция - 64 процента.
